И в мен Зала България, (без кавички) пробужда най- приятни чувства. Там се потопявах в един друг, чист свят, далеч от ежедневието с неговите тъпотии.
Самото прекрачване на външната врата, озоваването на площта на касите е вече влизане в прекрасния свят. Преминаване край учтивите лелки ( с някои изключения), късане на билета, гардероба. Там сякаш влизам във втория кръг на рая. Наколко крачки из коридора, напоследък много добро начинание са изложбите, които ме задържат там и настройват естетически. Купуване на програмата ( почти винаги), разменяне на няколко думи с разпоредителката и най-тържественият момент: влизане в залата със сцената и редовете. Тук отбелязвам отличната акустика и най-доброто място за седене ( почти навсякъде) от 7 до 22 ред, долу в партера, целия първи балкон и даже и целия втори балкон. Настройването за музикалното събитие е налице.
И след това настъпва общуването с прекрасната музика.

Любопитен съм да видя как изглежда залата след ремонта и ще направя посещение at my earliest convinience, тоест при първа възможност и удобен случай.
Направо ще кажа ,че много грозно ми звучи въпросът за някакви си наеми, защо касата на Оркестъра на радиото бил срещу моята каса ( ами досега как е имало мирно съвместно съществуване). Съжалявам но това споменаване за каси и за пространства ми прилича на разправия на женския пазар за това, че срегията на съседа била до тази на Иван или нещо от този род.

Както виждате драги музиканти, започнах постинга си в най-възвишени слова и съм принуден, защото и съм възмутен, да се спусна до темата за разправия ала женски пазар, защото вие, музикантите и изпълнителите на Бетовен или Моцарт стигате до темата за сергиите и обърквате възторжените и пламенни почитатели на класическата музика.

Толкова по въпроса.