Историята е такава, каквато я напишат.....

Глупаво е да се вярва на писания на мошенници като Волков, който издаде фалшиви интервюта, уж направени с Шостакович. Просто времето, в което се появи този фалшификат беше мътно, имаше глад за политически сенцации и ловкият измамник Волков направи пари на гърба на Шостакович. И "рибите" сега го цитират и защитават "политически" тези. Тук се появи една мъдра реплика от уважавания от мен Противосложение ( не ми работи латиницата на компютъра, за да го изпиша) Всичко, което описва чистата инструментална музика с думи е спекулация

Бях на 11 години, когато чух за пръв път на живо втората симфония на Онегер Въпреки липсата на изначална култура, музиката ме порази. Във финала си представих развълнувано море Никога няма да забравя разочарованието, което изпитах, когато прочетох в къщи програмата и от нея научих, че темата на симфонията била борбата на французите и на окупирания Париж срещу хитлеристите....

Всеки човек и творец изпада в депресии. И Шостакович и Прокофиев са имали по Сталинско време трудни периоди за творчеството си. Но именно по Сталинско време ( а Шостакович и след смъртта на Сталин ) тези двама колоса са имали стандарт на живот, който техните колеги в Западна Европа и САЩ, не са могли дори и да мечтаят.....

Прокофиев се завръща в Русия от Западна Европа. Шостакович при многобройните си пътувания е можел винаги да имигрира. Глупаво е да се приписва дисидентска позиция на хора, издигнати от властта на пиедестал, по отношение на стандарт на живот. Прокофиев е бил студен и делови човек като Стравински. Тях обществените дела не са ги вълнували. Дори такива страшни бедствия като Втората световна война са ги оставяли равнодушни. Шостакович е бил пълната им противоположност. Остава в Ленинград,вместо да се евакуира като другите.

Седмата симфония е едно много силно произведение. То е акт на гражданска позиция по отношение на войната и няма нищо общо с фалшивата теза на Волков за дисидентство..