Аз не мога да се ангажирам с някакво крайно мнение, но споделям, че също съм чел на разни места (които ще издиря), за да мога да цитирам коректно, че 7 симфония всъщност в много по-голяма степен изразява тъкмо ужасът на довоенните години (времето на най-страшните чистки сред елита). Не казвам, че е така, а просто че е една възможност. Спомнете си 10 симфония!

Има обаче друго...на мен винаги темата за настъплението ме е поразявала не толкова с крешендото си и майсторската си организация, която създава действително едно невъобразимо впечатление. По-скоро ме е занимавал самият характер на темата - абсолютно банален, абсолютно глупав. Всичко започва съвсем не като тема на инвазия (бих дал за пример - спомнете си "Марс" на Холст! Ето това се казва инвазия), а като някаква лека пиеска за деца (Вижте и втората част на темата, където Шостакович цитира Лехар от Веселата вдовица (!!!). Спомням си, че първото чувство, което изпитах когато за първи път слушах симфонията беше, признавам си, недоволство, леко разочарование. "Така ли е изразена най-мащабната сухопътна офанзива в Световната история, така ли е изразен нейният ужас, нейната трагедия???"

Неволно тук си спомням за Шнитке и неговите експерименти с баналното...и си мисля - има резон в мнението, че Шостакович е искал да изрази не нахлуващите орди на Вермахта, а баналността на тоталитаризма - режимът, който не случайно роди т.нар банално зло (Х. Аренд) - зло невнушително, бюрократично, потайно, доносническо, захващащо обществото в стоманената клетка на контрола и прозрачността, от която няма измъкване. Така звучи и темата - непатетично, досадно, злъчно, надсмиващо се. Единствено крешендото - така мащабно конструирано в оркестъра - я прави в един момент заплашителна, зловеща....Човек сякаш се възправя срещу това банално зло на тоталитарните режими, извършено от обикновени, посредствени люде (а не архизлодеи), хора, които говорят едносрично, плоски, едноизмерни люде...(като А. Айхман например, отговорен за смъртта на милиони евреи, който на процеса си в Йерусалим, след години укриване в Ю. Америка, се оказва не някакво чудовище, а най-обикновен, абсолютно посредствен персонаж) И тогава човек се пита? Как е възможно това да се е случило? Как е възможно подобна баналност да бъде такова невъобразимо зло?

Това, пак казвам, са просто мои впечатления, никого не ангажирам с тях, нито пък настоявам, че са единствените възможни интерпретации. Просто ги споделям - като "един възможен прочит" (както казвахме в училище)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите