... епохи и народи още от ренесанса (че и преди това) и не са ограничени само в музиката - Италия (сал един Бокачо е достатъчен; Франция (там пък кой ли не - ти трябва пО да ги знаеш); Испания (не се сещам в момента, ма не може да няма); Англия (ей ти Пърсел, ма да не говорим за Уйлям Бърд, Томас Талис и още един куп веселяци, ами Шекспир, бе - отвори му коя да е комедия - живот до скъсване!)

Само в Германия нещата са под контрол. Дори и Телеман с неговите Tafelmuzik не излиза извън рамките на достолепното вино- и биропиене. Което пък ми напомня за стария виц: разказвал французинът как се сваля мадама - хубава вечеря на свещи, после горе в стаята с бутилка шампанско, разкопчава едната презрамка на роклята, капка шампанско на рамото, изпива я, после същото с другото рамо, после по-надолу, пак капка, пак изпиване и т.н... а германецът попитал: 'ентшулдиген зи бите, а с бира може ли?'

Трябваше Моцарт (и малко Хайдн) да дойде, че да разчупи тази бюргерщина (Oh, du lieber Augustin)

------
В горния ред на мисли, виж и текстовете на Carmina Burana :)