Прочетох в Култура за откриването на Дните:

Класическата изпълнителска вечер бе тази на откриването, вечер тържествена и напомняща, вечер, събрала в себе си и неизбежна приповдигнатост, но и необходима памет. Русенската филхармония с диригента Георги Димитров бяха може би най-логичният, най-точният, свързан с историята избор на директора на фестивала Ива Чавдарова. Към тях фантазията й на организатор-творец бе добавила фантастичният 24-годишен пианист (че и русенец) Евгени Божанов. Тук няма никаква опасност някой да провиди епидемичния местен патриотизъм. Божанов е извънреден музикант, натоварен с тежък оброк към огромен талант и мога само да му пожелая да удържи този товар. Вторият концерт на Рахманинов бе абсолютна демонстрация на способността на Божанов да избегне „фантазмите на миналото”, да отклони всякаква мисъл за „скуката на дресировката” и да отправи мечтите на публиката към своите. В първата част би бил направо неудържим, ако дисциплиниращата ръка на големия диригент не го бе повела... Бе една блестяща демонстрация на диалог между поколенията и музикалните възгледи, които носят. По нещо Божанов ми напомня най-ранния Иво Погорелич – дотолкова структурното мислене е подчинено на идеята за звука и неговото разполагане в „собственото мое време”… Владее пианото в колосална степен и смайва със своята „звукоохотливост” – интензивно, естетически цялостно и обсебващо въздейства неговата своеобразна капсулираност в собствения, в личния музикален свят. Която Димитров улови и разположи балансирано с оркестъра. Дълбоко, пак балансирано и някак събрано, обладано от звукова трезвост – в контраст с вулканичната природа на пианиста – прозвуча Рейнската симфония на Шуман, в която хармоничната връзка между диригент и оркестър кулминира.

Успех на Евгени на конкурсите в Брюксел и Варшава!