Оперната премиера на Мартенски Дни. Написах си мнението в "Театър, опера и балет", но понеже тук е темата за фестивала, да споделя и пред вас :)

Тежка опера, представена блестящо от изпълнителите. С един инцидент - препаднала жена в залата, което за кратко спря спектакъла, но след това продължи още по-наситено... И така - в подробности:

Юлиян Константинов - Чудесна вокална форма и уникално присъствие на сцената, което караше човек да потреперва...

Мария Цветкова - много добра Маргарита, убедителна и певчески, и актьорски. Направи фантастична сцена в църквата, заедно с Юлиян Константинов и много, много силен финал.

Стефан Чифолели - Прекрасен вокално-технически, леко статичен като игра. Направи приказна ария, не е за вярване, че тенор може да пее толкова нежно...

Останалите солисти също бяха на ниво -
Божидар Василев - умря много ефектно. Направи убедителен образ. Страхотен дуел с Фауст, явно са вземали уроци...
Мария Стоянова - интересна (успешна за мен) идея да вкараш буфо-глас в такава опера, беше добро отклонение от драмата...
Даниела Караиванова - не разбрах, защо трябва Зибел да е сопран, но беше интересно и различно - млад, хвърчащ в облаците Зибел,
Стоян Сттянджов - малка роля, но чудесно представена.

Балет - имаха много кратки появявания - във валса и във Валпургиевата нощ. Първоначално ми се струваше обидно, че са махнати танците, които са едно от най-красивите неща в тази опера, но като видях в колко часа свърши, някак импулсивно се съгласих с режисьора.

Хор - ами каквото и да си говорим, това е най-добрия оперен хор в България. Не смятам, че който ги познава, би бил на друго мнение. То и Русе си е хоров град, така че, няма нищо чудно в това... Тази натегнатост в църквата, молитвеното им пеене при смъртта на Валентин, което беше разтърстващо, веселата им подвижност в прекрасно изпълнения валс или апотеоза на края... Поздравления!

Оркестър - ах, този оркестър!!! Явно съчетанието Георги Димитров - Найден Тодоров, колкото и абсурдно да изглежда, особено на запознатите, дава резултат... Уникален звук, невиждани по нашите ширини контрасти, не само като динамики, но и като тембри, прекрасни сола на дървените и на концертмайстора. Неприятен кикс на корната в първия номер, но всички знаем, че корната е "Божествен" инструмент - само Бог знае, какво ще излезе от нея :) Самият факт, че този кикс го запомних, говори за цялостното им изпълнение - лишено от така типичните за нашите оркестри грешки и грешчици, при което, там където има дори и малък проблем, се запомня. Може би не е зле да се замисли ръководството на ОФД-Русе, този оркестър да се появява по-често в София, това ще се отрази благотворно на Софийските състави (които аз много харесвам). И да не ми излизат с оправдания за криза! Тази постановка доказа, че може и въпреки кризата да се случват големи неща!

Художници - Цвета и Борис Стойнови - приказни декори. Но ако има начин да стават по-бързо промените, вярвам, никой няма да се обиди... Костюмите бяха също прекрасни. С един въпрос-изключение - войниците в рокли ли бяха облечени? Но костюма на Мефистофел беше връх! Впечатляващо! Също и дрехите му в църквата... тръпки да те побият...

Режисьор - Бойко Богданов - голям режисьор! Българската опера има нужда от такива! Той направи от операта филм! Наистина такова беше усещането на моменти - сякаш си във филм, а не в опера... Успял е да избяга от бутафориите, така типични за операта у нас, вкарал е всякакви ефекти, от които операта само печели... и ще печели млада публика! Артистите (да, тук мога да ги нарека артисти, а не само певци) имаха изградени образи, които се развиваха от началото до края... ... Наистина трябва повече театрални режисьори да поставят в операта...

Диригент - Найден Тодоров. Направил е чудеса и с оркестъра, и със солистите- по отношение на звук, фраза, динамики, изграждания... Усещаше се музикално-драматургично мислене от оркестрината. Очевидно е, че той има своите идеи за Фауст, които е отстоял до край. Признавам си, с голямо нетърпение очаквам да прочета "мнението" на Катя Дочева в Култура :)

Накратко, Фауст беше събитие. Дано по-често ставаме свидетели на такива празници за душата...