Нямах намерение да се включвам тук, но дето се вика, сърце юнашко не трае. Та:
Бях на концерта заедно с част от пишешите тук, към чиито мнения се присъединих и поради факта че някои от тях ги обсъдихме още там на място. Всички се съгласихме, че отидохме с 'много малки кошнички' и за повечето от нас изпълнението надмина очакванията ни.
Сега лично и по същество: Категорично не приемам безкритични възторжени аплаузи - дайте да ги хвалим, щото видите ли, те са първите, нищо че имаше купища грешки и т.н. и т.н. Не живеем в 19ти век и възрожденското възторгване тип 'Станка пердю' ('Изгубена Станка' за по-несведущите) ми е безкрайно чуждо.
Да, чудесно е начинанието да се постави такова произвдение, но нека да е на съответстващото му ниво. Матеуса е сложен, с огромна дълбочина и изключителна архитектоника. Ако човек си даде малко труд да издири и прочете анализите върху баховия автограф, само от там ще научи много. Именно проради това е кощунство към него да се подхожда повърхностно (само няколко репетиции, както разбрах). Дори простичкият и всеизвестен факт, че Бах е отбелязал партиите на Евангелиста с червено мастило, вече говори много за важността с която той се е отнасял към тях. Да не говорим за органичната връзка между текст и музика (не само в този пасион). Да не споменаваме какво голямо значение е отдавал именно на Евангелието на Матея след като в Йоханес пасион си е позволил да вмъкне текст от Матея и то не къде да е, а в епизода с отричането на Петър (защото в Йоан този момент само е споменат бегло).
И след всичко това да слушам безпомощните напъни на Евангелиста във въпросното изпълнение, разпокъсаното звучене на оркестрите (съставени поотделно от чудесни инструменталисти, но в съчетание между тях и с вокалите - пълна скръб!). Е, как да да го нарека по друг начин, освен вопюща безотговорност. Разбирам да беше някой самодеен състав от читалище 'Подбуда", да ги разцелуваш от умиление.
Пиша дълго и може би несвързано, но съм бесен! Не примам полвинчати работи! Още по-малко - телешки възторг! Държа на изпипаните неща и отговорния подход. Тогава нека да има киксове, че и грешки в цялостната интерпретация ако щетете. Но да личи, че е подходено с мисъл, отговорност и най-вече - безкомпромистност към качеството. И да не ми пробутват ерзац-тенори в най-тежките и отговорни роли - било в Матеуса, било където и да е другаде.
И за да не прозвучи нихилистично, ще завърша с това: хоровете бяха великолепни. Ама наистина великолепни - включително и в хоралите. Солистите - особено сопраното и най-вече мецосопраното, както и повечето от инструменталистите - също. Но не беше достатъчно. Ама никак!
Това е. Казах си го. Но не ми олекна.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")