Честно казано тенорът опита на няколко пъти да докара фалцета на Дони, но не успя. Виж, като Орлин Горанов в Набуко се справи...
Трудно тръгнаха всички, нестройно. По-нататък отделните солисти - обой, флейта, чело, бас - се справиха, а хористите бяха върха, включително децата на Бодра смяна. Хоралите ме попиха всякак, а финалът ме трогна!
Макар и уклончиво по отношение на изпълнението, съгласен съм, че имаше събитие. И това в случая е по-важното. Заради хрумването и опита да се направи Пасиона, и то в подходящото време, авторите му заслужват адмирации. Хубаво е и това, че се търсят места за изпълнение различни от традиционните. Добър пример за това дава Йосиф Герджиков за втори път. Но си трябва работа...
Снощи си направих труда и изрових програмата на последното изпълнение в зала България, по време на Седмиците с Табаков през 2000 г. Когато незнайно защо бяха плеснали по средата електрически орган...Любопитно, но и двете програмки в оформлението си са, като две капки-сестрички. Даже имената на преводачката и органиста са същите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите