| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Re:Музика за смъртта [re: Poмeo] | 
                 |  
| Автор | 
Чykчa (поносимо глупав) | 
 |  
| Публикувано | 26.03.07 19:11 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
				Това съм го пускал в клуба преди доста време по друг повод, така че се извинявам на по-паметливите.
 В Матеус пасион на Бах (както и изобщо в пасионите) смъртта присъства, но в контекста на съвсем други внушения. Нямам капацитета да се впускам в обширни разсъждения - още повече, че по въпроса са изписани томове великолепни анализи.
 Пускам тук момента на издъхването на кръста: речитативът на Евангелиста и последвалия го хорал. Сред няколкото изпълнения на Матеуса от фонотеката ми, избрах именно това:
 
 Изпълнението е необичайно емоционално, бих казал свръхромантично. В никакъв случай не може да се приеме за еталон и май единствено гениалността на Фуртвенглер го спасява от кича. Забележете прекрасното утихване (не затихване, а именно утихване) на гласа на Евангелиста в края на речитатива на думата '... и издъхна...', последвалата тишина и как от нея  безплътно се появява хоралът - безумно бавен и невероятно тих. (Ако чуем цялото изпълнение на Фурвенглер, това е най-тихата част в пасиона.) Дори и през техническото несъвършенство на записа се усеща вибрирането на въздуха. На финала хоралът не изчезва, а просто се стопява...
 Едно изумително пресъздаване на болката от смъртта.
  Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |