|
|
| Тема |
Re:Музика за смъртта [re: Poмeo] |
|
| Автор |
Чykчa (поносимо глупав) |
|
| Публикувано | 26.03.07 19:11 |
|
|
|
Това съм го пускал в клуба преди доста време по друг повод, така че се извинявам на по-паметливите.
В Матеус пасион на Бах (както и изобщо в пасионите) смъртта присъства, но в контекста на съвсем други внушения. Нямам капацитета да се впускам в обширни разсъждения - още повече, че по въпроса са изписани томове великолепни анализи.
Пускам тук момента на издъхването на кръста: речитативът на Евангелиста и последвалия го хорал. Сред няколкото изпълнения на Матеуса от фонотеката ми, избрах именно това:
Изпълнението е необичайно емоционално, бих казал свръхромантично. В никакъв случай не може да се приеме за еталон и май единствено гениалността на Фуртвенглер го спасява от кича. Забележете прекрасното утихване (не затихване, а именно утихване) на гласа на Евангелиста в края на речитатива на думата '... и издъхна...', последвалата тишина и как от нея безплътно се появява хоралът - безумно бавен и невероятно тих. (Ако чуем цялото изпълнение на Фурвенглер, това е най-тихата част в пасиона.) Дори и през техническото несъвършенство на записа се усеща вибрирането на въздуха. На финала хоралът не изчезва, а просто се стопява...
Едно изумително пресъздаване на болката от смъртта.
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
| |
| |
|
|
|