| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Re: Музика за смъртта [re: Poмeo] | 
                 |  
| Автор | 
Джинджифил (in D minor) | 
 |  
| Публикувано | 26.03.07 01:05 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
				Май всеки от нас има нужда от време-навреме да му се напомня за края
 Реквиемът на Брамс - колосално в композиционно отношение произведение, което тежи!!! Брамс, доколкото знам, вкарва в него цялата болка по смъртта на майка си - може би затова се е получила музика с толкова истинско въздействие.
 
 Друга любима творба от този жанр - Форе - там няма особено много тъга. Както казва самият той, това е приспивната песен на смъртта. Не е необходимо да е ридаещо-драматична. А тя, смъртта, трябва да се възприема по-скоро като радостно избавление от телесното и възнесение към блажени висини, отколкото като болезнено изживяване. И реквиемът му носи точно такъв смисъл. Докато в първите части се усеща лека минорност, то Sanctus и Pie Jesu са мелодии от друга, етерна реалност, леки и лъкатушещи, полет на късче пух към небето.
 
 Замислян като симфония, но осъществен като концерт, вторият за пиано на Брамс също има погребален марш - Allegro appassionato-то, което на мен лично ми прилича на музика за смъртта.
 
 Да не забравяме и осмата недовършена симфония на Шуберт, която той написва, ясно осъзнавайки безизходното си положение и предстоящата преждевременна смърт.
 
 Верди - Реквием - силно произведение с много оперен характер. Частта Lacrimosa е една от най-тъжните мелодии, които някога съм чувал... Красиво нещо е тъжната музика.
  
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |