|
|
| Тема |
 Re: Музика за смъртта [re: Poмeo] |
|
| Автор |
Джинджифил (in D minor) |
|
| Публикувано | 26.03.07 01:05 |
|
|
|
Май всеки от нас има нужда от време-навреме да му се напомня за края
Реквиемът на Брамс - колосално в композиционно отношение произведение, което тежи!!! Брамс, доколкото знам, вкарва в него цялата болка по смъртта на майка си - може би затова се е получила музика с толкова истинско въздействие.
Друга любима творба от този жанр - Форе - там няма особено много тъга. Както казва самият той, това е приспивната песен на смъртта. Не е необходимо да е ридаещо-драматична. А тя, смъртта, трябва да се възприема по-скоро като радостно избавление от телесното и възнесение към блажени висини, отколкото като болезнено изживяване. И реквиемът му носи точно такъв смисъл. Докато в първите части се усеща лека минорност, то Sanctus и Pie Jesu са мелодии от друга, етерна реалност, леки и лъкатушещи, полет на късче пух към небето.
Замислян като симфония, но осъществен като концерт, вторият за пиано на Брамс също има погребален марш - Allegro appassionato-то, което на мен лично ми прилича на музика за смъртта.
Да не забравяме и осмата недовършена симфония на Шуберт, която той написва, ясно осъзнавайки безизходното си положение и предстоящата преждевременна смърт.
Верди - Реквием - силно произведение с много оперен характер. Частта Lacrimosa е една от най-тъжните мелодии, които някога съм чувал... Красиво нещо е тъжната музика.
| |
| |
| 
|
|
