Ами какво да ти кажа, вероятно понеже донякъде съм немски възпитаник (завършил съм Немската гимназия), та обичам системният подход и логично подредените неща. Като казваш за Вагнер - да, той извършва истинска революция в операта, имал е съзнанието, че прави това, в процеса на правене на моменти е стигал до тежки словесни заключения и отрицания, но разбира се, че е имал много строги критерии, изключително високи художествени изисквания, с които не е бил склонен да прави каквито и да било компромиси; нещата при него, нови и авангардни за времето си, са ясни, като концепции, филосовски виждания и мироглед, и като система на изразни средства: вкарването (или по-точно "връщането") на симфоничното начало в операта, превръщането на пеенето в, както се изразява той "съвършена музикална декламация", използването на лайтмотивна техника, на разгърната и дълбока полифония, хроматизмът, който ти спомена, и т.н. Вагнер на практика не отрича изцяло, а развива постигнатото преди него - тук преди известно време пусках специално в такава връзка един постинг за това, как Вагнер използва прийомите на фугата в произведенията си. Отделните творби на Вагнер, и всичкото му творчество, имат един цялостен, завършен вид, подобно на големите системи на великите немски философи.
Докато при съвременния авангарден подход, поне както на мен ми изглежда, като че ли се прави опит на места не една система да се замени от друга, а изобщо да се праска безсистемно, без правила. Това малко ме притеснява, но, пак казвам, това е лично мое впечатление, което може да е грешно.
И казвам "на места", защото има много добри и безкрайно интересни примери пък за много добра приемственост и развитие. Един концерт на Шнитке за цигулка (може и само един да е, така се изразявам защото не знам), за който стана дума в друг постинг - колко красиво и забавно използва един мотив (не знам дали "мотив" е точната дума, то не е и тема, един малък преход, буквално от няколко ноти, мога да го сканирам и отбележа, ако трябва) от втората част на цигулковия концерт на Бетховен! В една симфония на Шнитке пък направо има моцартови "цитати", също много интересно и красиво...

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"