Ех, тоя разговор го водя за n-ти път, но явно пак ще трябва... Навярно ще се съгласиш, че с раждането си човек е "чиста дъска" - tabula rasa (както са казали древните, и Arvo Part между другото). Само че тая чиста дъска е в рамките на нашата вселена, която от своя страна се подчинява на физичните закони. Някои твърдят, че има и метафизични, но засега ще ги пренебрегна Та тези физични закони достатъчно просто обясняват факти от сорта на това защо мажорното тризвучие ни звучи по този начин, защо минорното по друг, защо има субдоминанти и доминанти и т.н., и защо тези хармонични функции звучат логично на произволен непредубеден, незанимаващ се с музика, но имащ приличен слух, човек. И защо дисонансите звучат по друг начин. За да стигнеш дотам да изпитваш удоволствие от дисонансите, трябва да преминеш през всичко останало, да изпишеш "чистата дъска" с много, и всяко от които свързано с предишното, изречения. Трябва да преминеш през косвен път, да насложиш контекстуални преживявания и асоциации в музикалното си възприятие, а и в съзнанието изобщо, за да можеш да изместиш заложеното естествено влечение към стандартната музикална естетика, която пак ще кажа е интуитивна - с нея се раждаш. С всичко това искам да кажа, че авангардната музика не е стойностна по интуитивен начин. До нея се достига постепенно. И тогава, при положение, че на българската публика и липсва този изминат плавен път (по ред причини, които ние добре знаем), как може да я обвиняваш в бавно развитие или невежество? Може ли да очакваш гъсеницата изведнъж да стане на пеперуда?

И защо, отново питам, толкова много искате да популяризирате авангардизма? Наистина ли ще започне повече да ви харесва, ако и всички други хора го харесват? Няма ли да се превърне в поп-музика? А може би просто ви прави голям кеф да чувствате, че сте нещо повече от тях, че те са малоумници и не разбират тази музика, и всъщност възмущенията ви от тяхното "невежество" са само част от методите за повишаване на егото ви?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите