Привет, виртуална приятелко!!!..:)))
Ако ги съберем, в един момент когато едното детенце започне да налага другото по главата, единия родител ще ги разтърве и ще хване за ухото побойника....другият родител ще му каже великия израз: "Да не си го хранил, че да го биеш"...и ще се стигне до спречкване...за мен би било истинско удоволствие да присъствам на такъв сеир.... Като дете съм се връщал целия в кръв...пребит от други деца...а баща ми никога не е ходил да се разправя нито с побойниците, нито с техните родители... При това положение, аз се превърнах в доста сериозен побойник в квартала, защото като ме набиеха, аз си отмъщавах като ги хващах един по един... В един момент другите родители започнаха да се срещат с баща ми и да му се оплакват от мен...А преди това баща ми не се оплакваше от техните деца...
Та искам да кажа, че колкото по-малко протекции, толкова по-дебел му става врата на детето...Оправя се сам, закоравява физически и психически...разчита на себе си, а не на мама и татко... и така си се оправя по-лесно в живота....Абе то си е цяла наука възпитанието, но за жалост повечето родители направо пречат на възпитателите да си вършат работата заради лигавщини..
Една приятелка е учителка по химия...Както си преподавала урока на 10-ти клас, двама ученика от последния чин си вдигнали краката на масата и започнали да играя карти...Тя им направила забележка, а единия и казал: "Млъквай, ма, овца"... Тя веднага го изгонила и му писала отсъствие... Няколко часа по-късно лайното гадно довело баща си и само дето не си изяла бо жената...За капак на всичко директорът на училището я принудил да извини отсъствието на копеленцето... Чудя се, как е възможно при подобни условия да се работи...то нито условията са условия, нито заплатата е заплата....