5та част на интервюто/статията

(с малко закъснение!)

_____________________________________



С приключването на презентациите на директорите, всички се обърнаха едновременно към Леджър. Леджър се изправя. “Бихте ли ... бихте ли могли да почакате малко?” Отскача за малко до тоялетната, тряска вратата и горе долу избухва в сълзи. Целия бях “ох, ох мамка му!” Удрях си главата и стените. Имах пълен нервен пристъп.”

От този момент нататък репутацията му на труден човек тръгва- “Съсредоточавах се върху актьорската игра” казва той “а не върху това как да бъде продавач.” Агентите, публицистите – всичките казват – “Отиди и създай герой!” Аз не искам да създавам шибан герой, но от друга страна и не искам да се давам.” Когато отидете на Летърман и кажете “Искам да ви разкажа един виц” – когато седнете откровен и нервен, като нормално човешко същество, ви вписват като скучен и неблагодарен.”

Леджър продължава да опитва да намели по добро положение, в което да се вмъкне, ако спомените му са неудобно място за това. ....

На любовната история, която се разиграва зад сцена – Леджър пада по Мишел Уйлямс – Лий гледа с добро око “По време на снимките аз го тласкам към Джейк,” казва той, “а когато не е на снимки си има почивка в другата посока.” Режисьорът се радва заради двойката. “Бебето непрекъснато ме гледа. Мишел казва, че малката не гледала хората втренчено по този начин. А аз казах, че може би си спомня, че дължи раждането си на мен”.

Свързвам се с Леджър още веднъж – по телефона. Това става няколко седмици по-късно. На фона на гласа му има звук хора, които се смеят и врати, които се затварят. “Имаме гости – родителите на Мишел – майката на Мишел и, ъъ нейния приятел – и сестрата на Мишел са дошли в града. Така че всичките търчим като луди тук. Аз играя картата на уморения баща.”

Телефонът предлага едно утешение. Когато попитам за бившите му приятелки Хийт не нервничи. Той излизаше по едно време с Хийдър Греъм и Наоми Уатс, и като всяко човешко същество с чуства аз искам да разбера нещо.

“Ми аз не .... “ започва Леджър. “Честно от уважение към както Наоми така и Мишел наистина не искам да се впускам в миналото.” Което е възможно най-приятелския категоричен отговор, който може да получа. За любопитните той излиза с Уатс в продължение на почти две години – тя бе на тридесет и пет, той на двадесет и пет – с един месец разлика по средата. Тя описа раздялата им пред един журналист като тъжна и неизбежна: “Мисля, че дълбоко вътре и двамата знаехме, че нямахме план завинаги.”

Но след това Леджър казва подробности относно това, как се е запознал с Мишел Уйлямс, 25 годишна, която все още може би е най известна като Джен, момичето с най-тъмното минало в Доусънс Крийк. Това става на първия снимачен ден. “Бяхме до колена в снега” казва той “И при петото снимане Мишел и аз се пързаляме надолу по един склон, забавляваме се, и Мишел изведнъж извика от болка. Помислих си, че такава й е ролята. – Не наистина ме боли – беше си изкълчила коляното – и почти прекара останалата част от времето на снимането с патерици”. Беше си изкълчила коляното и горе долу остана с патериците до края на снимките. Леджър мисли, че всичко вече е приключило “И чуствах, че винаги трябва да се грижа за нея след това”.

Никога не бяха вземали твърдо решение да имат деца. “Просто много се влюбихме (оригинала е добре казан: We just fell very deeply ınto one another’s arms – бел. на HelpBG) и телата ни определено взеха това решение вместо нас. Искам да кажа, че секундата когато допуснеш тази възможност, тялото ти превключва и то се случва.” Бебето са го направили в един курорт извън Сидней – Байрън Бей – място предпочитано от сърфисти пътешественици търсещи просветление. “Беше много романтично и много извисено”, казва той “там има много хипита.”

След като Мишел ражда комшиите от Бруклин започват да прииждат с яденета готвени в йенско стъкло. “Беше много мило” казва Леджър. “Направихме голяма трапеза и се опознахме”.

Питам Леджър на колко години е бил баща му когато той се е родил. “Ммм ... добър въпрос. Мисля че баща би беше на мойта възраст.”

В момента решенията относно актьорската му кариера са замразени. Кенди – австралийския филм, в който той играе наркоман, пристрастен към хероина излиза по екраните през април. А след това? “Бях си взел година почивка”, казва той, “ако импресариото ми можеше да се наложи, щях да работя всеки шибан ден от живота ми.” Но той внимава. “В този бранш интереса към теб е на вълни – всичко е на приливи. Така, че аз не искам да яхна следващата вълна дето се появи.”

Сезона на наградите приключи. Системата, която Леджър нарича “чудовище” следва политическия модел – трябва да ходиш на кампании. За Леджър турнето на кампаниите е трудно. Той печели наградате на Ню Йоркските филмови критици за най-добър актьор – но не се явява да си я получи – вместо това се връща обратно в Австралия, където един папарак успява да го снима с воден пистолет и това става международна новина. Всяка седмица в Холивуд носи нов гаф. На наградите за Гилдията на актьорите той прави реч, в която изглежда се подиграва със съдържанието на филма “Планината Броукбек”. Но ако познавате Леджър ще разберете, че той се подиграва с литературния жанр “обществена реч”. След това обявава, че Джордж Клуни заслужава същата награда, за която е номиниран Джейк Джиленхол. Носят се слухове, че Леджър е непослушно момче – точно в този смисъл, който не се харесва на избирателите. Много звезди прибират в джоба си облагите от това да казват че са “лошо момче” , като твърдят, че не харесват системата, без самите да плащат за това. Леджър не знае как да се държи освен да бъде себе си – все още играе според собственото си разбиране за горчива откровеност и казване на истината в очите. Спомням си последното нещо, което каза на телефона: “Това не е толкова трудно за разбиране нали? Обичам да съм отговорен за собствените си действия. Ако ще рисуваш картина предпочиташ сам да избереш цветовете и къде да ги плеснеш.”

Имаше и един момент, когато ставаме от обяд. Когато е бил на двадесет години Леджър се е почуствал като ботилка газирана вода – готова да бъде рекламирана. Като се изправяше Леджър разбра, че му се пие нещо. Махна на келнерката – “Може ли една Кока Кола?” Тя каза, че са свършили.

Не са ли така нещата? Отстъпваш само малко пред системата, и все пак вървиш покрай ресторанта жаден.