сп. Rolling Stones от 23 март 2006.

Хийт Леджър: Тъжният каубой.

Втора част (общо 5 части)

Леджър решава да се поразходим. Това все пак е Малката Италия, а покрай нас минават бавно коли с мъже в костюми, запащи навън, хора за които Леджър не е филмова звезда, а по-скоро пришълец, който превръща старата махала в проклета площадка за ексцентрици. Поисквам си цигара от Леджър – оказва се, че ги е отказал преди една година. Защо ли? “Не можех да дишам правилно.” Както и да е завежда ме в един магазин – и ето го Леджър, оживява и вратът му се издължава в желанието му да се дрогира с нещо от предметите зад тезгяха. “Пробвай тези” казва той сочейки към марка цигари “мазни са като масло.”

Както преди е трудно да се каже – това уличен театър ли е или истински интерес към тютюна? По-късно на една скамейка в един от миниатюрните паркчета се му казвам: “Да, мазна е като масло.” Той ми хвърля бърза носталгична усмивка на бивш пушач: “Да така е, нали?”

В края на 90-те Леджър вече е намерил пътя към Лос Анджилис. Направил е един австралийски филм с пистолети “Две ръце” (Two hands). Беше водещ в една драма на Fox TV наречена “Рев” (Roar), която полага оръжието си след 13 епизода. («Започна достойно и а ла Braveheart, но когато започна отчаяно да им трябва рейтинг, лека полека всички останахме голи, а аз казвам “Защо има банда от манекени по бикини, които се бият?”»). Той и приятелката му по това време живеят в обща къща – това е едно от тези места дето хората си разменят храната и социалните контакти. Някой познавал сценариста дето измислил комедията за тийнейджъри “10 неща които мразя в теб”. Леджър играе приятеля - след което отказва да играе гимназиални биячи, самотници и ухажьори. “Но освен това, какво бях направил за да се докажа? Трябваше да премина линията.” Той си стои в къшата без пари и гладен, игнорира клюките, че си е въобразил, че е нещо и изчаква.

Оказва се, че чака Мел Гибсън. През средата на 1999 година, по време на прослушване за за ролята на сина на Гибсън във филма Патриотът той оставя текста на масата, и каза на продуцентите, че им губи времето, както и своето. “Аз съм най лошия човек за прослушване в целия свят” казва той. “Наистина съм абсолютен боклук. В момента си като на изпит – почти, сякаш се бунтувам против това.” “Взеха ме в този филм без прослушване”, спомня си той. Това беше Разказа на рицаря (A Knight’s Tale), един летен епичен филм, който той изнася на гърба си.

Леджър бе само на 19 години и с приближаването на датата на пускането на филма, в корема си има чуството на гъдел. Всеки ден хората минаващи оттам можеха да видят огромната му глава на огромното рекламно пано на Sunset Boulevard. Навсякъде из страната, неговото лице, заглавието, подзаглавието “Ще ви разлюлее.” “Изпадах в ужас,” казва той, “Казвах си – ами ако не ги разлюлея?”

С изнервянето Леджър се изнервя – “Горе долу при излизане от къщи имах пристъпи на превъзбуда” – студиото се ентусиазира. На делови срещи директорите начертават пътя на кариера с мащаба на сезон от предаването Entourage: турнета, плащания, по-големи проекти – искаха Леджър да играе Спайдърмен. Това го кара да се чуства неуверен. “Не мисля, че го заслужавах”, казва той. “Не мисля, че още можех да играя както трябва.” “Започнах да се чуствам като бутилка от Кола” казва той. “Имаше цяла маргетингова стратегия да ме превърнат в много популярна бутилка. А знаете, че вкусът на Колата е отвратителен. Но навсякъде има плакати и затова хората я купуват. Имах чуството, че аз имам отвратителн вкус, и че ме купуваха без да има причина за това”.

.... следва