|
Гей десант с трясък! И с това свършвам ... стига толко!!
Оригиналната статия е тук.
Четивото е интересно.
Следва груб превод със съкращения
Том 53, № 3, 23 февруари, 2006
Една любовна история, която ще се запомни
Планината Броукбек
Филм, режисиран от Анг Лий, на основата на разказа на Ани Пру
Планината Броукбек – много хваленият нов филм и късият разказ от Ани Пру, към който филма вярно се придържа - е разказ за двама хомосексуални мъже. Двама гей мъже. На някои ще им се стори странно да се казва това, а на други ще им се стори странно, че трябва да го казвам. Странно да го казвам защото, както всички знаят това е разказ за двама млади селскостопански труженици на едно ранчо в Уайоминг, които се влюбват един в друг още като тийнейджъри през 1963 година и продължават измъчената си връзка, неуспешно в продължение на следващите 20 години. И както всичките знаем, когато повечето хора чуят “двама хомосексуални мъже” и “гей” това, което веднага си представят много малко вероятно ще е двама каубои, които ловуват елени и яздят необяздени коне за забавление.
Двама хомосексуални мъже: странно е да трабва да го казвам защото ясно се наблягва в многото статии написани за този филм – както в рекламирането с търговска цел, както и във ласкателните филмови критики – се казва, че разказът в Планината Броукбек не е всъщност гей история е мащабна любовно епична творба с “общочовешко” значение. Критиците от Америка, представящи публикации с различни идеологически уклони си дават учудващо много труд да намалят значението на специфично гей елемента. Това се вижда от един подбор на произволни статии от официалната уеб страница на филма. Критикът от Wall Street Journal твърди, че “любовните истории идват и си отиват, но тази остава с теб – не защото влюбенит са мъже, а защото разказа е така пълен с живот, копнеж и истинска любов”. Вестник Los Angeles Times декларира, че филмът е дълбок и прочуствена история на една любов, който се занимава с некартографираните пътища на човешкото сърце, както много мейнстрийм филми преди него – влюбените тук по случайност за мъже.
Наистина един месец след пускането на филма повечето критики се противопоставяха на тенденцията да се описва като “гей каубойски филм”
Неохотата, с която се говореше за истинската тема на филма и съдържанието му беше видно на Златните Глобуси – където филма взе големите награди – за филм, най-добър режисьор и сценарий. При показването на кратък монтаж то снимки на планини, филмът бе описан като “разказ за един монументален конфликт”, а по-късно актьорът четящ имената на номинираните за актьори описаха героя на Хийт Леджър като “каубой в капана на една сложна любов”. При получаването на наградата Анг Лий каза “това е една общочовешка история. Просто исках да направя една любовна история.”
Тъй като аз също се възхищавам както всички останали на многото постижения на филма, на мен ми се струва необходимо да се противопоставя на начина, по който филма се промотира и възприема. Да се гледа на филма като любовна история, дори и като филм за общочовешки чуства, означава да се направи сериозно изопачаване на филма и да се намали ИСТИНСКОТО постижение на филма.
Както повствователно, така и визуално Планината Броукбек е една трагедия за едно специфично гей явление наречено “килера” (the closet) – относно пагубните емоционални и морални последства на еротичното самоизразяване и социалната нетолерантност, която първо ги причинява а след това допълнително ги подклажда.
Каквато и любов да има във филма тя се случва в самото начало на филма и за кратко: лятна идилия с гледане на овце на планината, по време на която двама самотни младежи, мълчаливия Енис и одухотворения Джек първо се любят, а след това се влюбват един в друг. Единственото визуално представяне на тяхното любовно щастие е един кадър на двама младежи голи до кръста, които се гонят на една поляна. Този кадър е странно без звук и ням – това си остава и от голямо значение за разбирането му – оказва се, че това, което виждаме е това, което вижда началника на момчетата през бинокъл, когато той ги проследява.
След това – тъй като любовта им един към друг не може да пасне на живота, който всеки един от тях смята, че трябва да води – мизерията ги следва навсякъде и най-накрая унищожава двамата и всички с които те влизат в допир. Унищожението и разрухата следват с методичността и последователността на древногръдска трагедия. В края на историята, наистина цели семействда са унищожени. Бракът на Енис с едно обикновено, мило момиче се разпада, като разбива обикновените и илюзии и разбива дома на двете му дъщери. Енергичната млада жена на Джек става крехка невротичка, като нейните все по префърцунени прически служат като зрителен маркер за нещата в основата на отношенията между нея и Джек. Дори една привлекателна млада келнерка (епизод нашироко разработен от едно съвсем кратко споменаване в разказа) е направен на трагедия от един мъж, чиито желания тя толкова трудно разбира, както и самият той. Ако Джек и Енис са белязани, то това не е защото са гей, а защото се преструват, че не са – това е лъжата, която отравя всичко до което те се докосват.
Що се отнася до Джек и Енис самите, над кратките и редките почивки, които те могат да направят в течение на годините – “лов на риба” – където не се лови риба, все по-често надвисва призрака на щастливия живот, който са могли да имат заедно ако можеха да живеят заедно. Последната им среща (преди Джек да е пребит до смърт) е отровена от взаимни обвинения. “Де да знаех как да те напусна” казва Джек, сега вече на средна възраст, унижен от години на търсене на сексуално удовлетворение с мъжки проститутки в Мексико. “Заради тебе съм така – едно нищо, един никой” казва бедият катко мишка Енис. Това, което Енис иска да каже, разбира се, е че той е “нищо” да се влюби в Джек означава да осъзнае истинската си страст, която няма клапан, да разбере сексуалната си природа, която не може да пренебрегне, но за която нито възпитанието му нито обстоятелствата са го подготвили. Отново и отново той отхвърля идеята на Джек за чифлик с крави и телета, някъде, като е осакатен от невъзможността да си представи щастлив съвместен живот.
Една причина поради, която не може да си представи такъв живот е един кошмарна детски спомен – баща му му показва пребит до смърт гей фермер. Това явно споменаване на детска травма е един доста силен аргумент в полза на разглеждане на Планината Броукбек като гей драма. Много критици пишат, че трагедията е обгщочовешка защото това може да са две жени или мъж и жена, които ги разделят нрави, война или религия. Да, ама не. Трагедията на хетеросексуалните влюбени е в основата си социална или нравствена трагедия. Бунт срещу социалните, религиозните или други структури, които пречат на двамата да са щастливи. Тези влюбени, колкото и да са нещастни никога не презират самите себе си. Както показва филма, трагедията на двамата става социална едва на втори план. Трагедията на Енис и Джек е психологическа трагедия, трагедия на повредени психики, повредени в момент на зараждане на първите еротични желания (които външния свят представя като болни, омразни, противни и смъртоносни) и повредена още в гнездото, в което те е трябвало да се изградят като личности – семейството. Тъй като хората са научени да мразят хомосексуалистите рано в живота си, много хора с хомосексуални наклонности започват да мразят самите себе си и считат самите себе си за повредени, далеч преди да могат да разберат, че всъщност обществото е повредено. За справка Ромео и Жулиета не мразят самите себе си и трагедията се разрешава просто с помиряването на двата рода. В Броукбек това не е решение, защото не представлвява източник и не е представлявало източник на проблема.
Това е истината, която Хийт Леджър предава в хваленото си изпълнение. “От малък е закърмен с омраза и затова начина, по който се влюбва му се струва отвратителен” казва Хийт Леджър. На екрата само подтискането и самоомразата на
Енис придобиват уродлива форма, походката му, почти като на хобит, странните жестове, които са като тикове, това, че едва си отваря устата като говори, всичко това говори за човек, който се измъчва да е в това тяло – да бъде самият себе си.
Авторите на филма отлично са предали феномна на килера. Темите за подтискане, ограничаване и празнината на неизживян живот – всички, които завършват в “нищото” както се изразява Енис се подчертават непрекъснато във филма чрез използване на пространството. Двамата влюбени са щастливи единствено на открито, където кадри от безкрайни небеса и природа подсказват, че това е “естествено” .
Особено силно е представянето на пространството когато открива ризите и разбира всъщност колко много е бил обичан – тавана е нисък, килера трудно би побрал трима души –няма прозорец. Дори за изход от там трябва да мине пред мисленото пространство на белия екран, повърхността на камерата, което е невъзможно от гледната точка на зрителя.
В последната сцена на филма отново има съпоставяне на пространствата, тесния килер, където лежат “погребани” единствените вещи от Броукбек и безкрайното поле видимо през рамката на прозореца (на който няма дръжка за отваряне!). Последните му думи са “Джек, кълна се ... “ но остават недовършени както и самият му живот.
..................
В контраст на това когато ги видим в затворени помещения те изглеждат като натикани в консерва и страдащи от клаустрофобия. Енис особено, често е сниман в отражение, през рамката на прозорец, и така нататък. Когато Енис е в затворено пространство често ходи напред назад като животно в клетка.
........
Наистина, това, което гей хората се опитват да кажат с години – теза която Броукбек казва сега – ако многото му гласовити почитатели биха чули какво казва –е, че няма такова нещо като типичен “гей” човек – някакъв различен, отличаващ се от обикновените хора човек с който нито Джек нито Енис имат нещо общо. (От значение е, че единствените сцени, които не присъстват в книгата са направени, че да послужат за подчертаване на мачо американския им имидж – една в която Джек успешно предизвиква свекър си и другата, в която Енис се сбива с двама рокери, сцена, която завършва със кадър на Енис сниман от ниско на фон на небе, на което избухват фойерверки).
Истинското постижение на Планината Броукбек е не че разказва една общочовешка любовна история, в която по случайност има гей герои, а това че разказва една типична гей история, която е така добре представена, че всеки човек, който може да чуства каквото и да е може да бъде трогнат. Ако продължавате да твърдите, както много други, че може да се гледа и да се съчуства на историята на Джек и Енис защото те всъщност не са гей – защото те са повече като истински американци отколкото “гей” – вие ги тикате обратно в килера, чиито тесни и задушаващи ограничения Анг Лий и неговият екип разкриват така красиво и истински.
|
Re: Brokeback Мountain - не ме разтърси! [re: HelpBG]
Re: Brokeback Мountain - не ме разтърси!