Ето и част от статията в сп. Rolling Stones от 23 март 2006. Другата част очаквайте от HelpBg :-))

Хийт Леджър: Тъжният каубой.

Той е мега звезда, но не се радва на това.

Когато артистите станат кино звезди, това поставя под напрежение всички наоколо. Членовете на семейството получават телефонни обаждания, без оглед на часовата разлика, папараците набелязват свеж адрес; ние останалите вперваме поглед в още една личност, за която сме длъжни да имаме мнение. А това е истинско бреме за Хийт Леджър, който е на 26 години и се учил да държи личността си заключена вкъщи, където тя може да ридае зад вратата, да руши мебелировката или просто да излиза на двора в най-лошите моменти. ”В миналото” - казва той, “аз упорито се опитвах да бъда сдържан – дори и когато ставаше дума само за една усмивка” Актьорът, който е австралиец, говори с британски акцент, който е едновременно лукав и уличен. “Не исках да се припокривам с мнението на хората за това кой съм или какво съм казал” – споделя той. Един ден неговата приятелка Мишел Уилямс написала на ръката му заглавието на песен – Old Man River (Реката на стареца). И Леджър намерил татуировчик, който да повтори написаните от нея думи, а и майстора да заработи първия си долар. Песента идва от един тъжен мюзикъл и съдържа следното ключово послание: “Той сигурно знае нещо, но казва нищо”. И така миналото лято, когато двамата гледат за първи път Планината Броукбек в една от кулите с безлични офиси в Манхатан – трябваше да бъде съвършено: без хора и без мнения. Светлината е изгасена, Леджър язди кон, влюбва се в друг мъж, разбива сърцето му, пропуска шанса на живота си. Светлината отново е запалена. Леджър и Уилямс са се придвижили към фоайето. А Леджър няма никаква представа какво е гледал току що. “Разбрах, че филмът е изтекъл, че е представен добре. Но дали е беше добър, дали беше лош – ние вървяхме без да знаем какво бяхме гледали”. А понякога кучето се “отвързва”. Когато се срещаме, Леджър обсъжда един вълнуващ момент: Уилямс, която играе за неговата злощастна жена се появява на врата, за да види Леджър в прегръдките на другата звезда Джейк Джиленхол. За миг лицето и помръква: Уилямс разбира, че тя никога няма да направи щастлив мъжа, когото обича. Леджър иска да чуе отговор на публиката. Аз му казвам, че тя въздъхва. Леджър се задълбочава. “Да” – казва той. “Мишел играеше толкова добре своята незначителна роля – и това изражение на лицето й само!!”. Повдига рамене. “Всеки път като го видя, не мога да помогна, а само да се смея.

*****
Месеци по-късно вече всичко се е променило. Дейвид Литерман прави топ десет класация на признаците за гей каубой. Планината е станала културен момент, филм който се навлиза и плаща таксата, затова че е влязъл в национално обсъждане. Леджър пристига в Холивуд с реномето на леко вятърничав човек. А сега получава вниманието на медиите, което обикновено се отдава на децата в банята. “Оскар-ът” се прекланя дълбоко тази година пред Планината Броукбек, коронясвайки Леджър с неговата първа номинация за най-добър актьор. Леджър задържа своята физическа форма и размери, но във всеки друг аспект, той става все по-голям. Енис дел Мар е ролята на Леджър превръщаща го в звезда и ако остържете облицовката, ще видите, че той го прави по старомодния начин. Това е част от начина, по който Робърт Редфорд направи кариера с участието си в Такива каквито бяхме (The Way We Were): обект на любов, който не желае да бъде обичан и който блести недостижим.
Неговият подход към интервютата не е еднообразен. За Леджър репортерите са садистични граничари на страна, в която той иска да влезе. Миналия август, когато той не хареса въпросите на интервюиращия от Австралия, просто млъкна и си обели портокал на живо по телевизията. И когато той се съгласява да се видим за обед в Ню Йорк, моят предпазлив ход е да се облека като него. Когато пристигам в приличния еспресо бар по къси панталони, тениска и крепоново яке, погледът на Леджър просто се плъзна покрай мен.
“Не бих те сметнал за журналист” каза той. “Което е добре”

Господ е дарил Леджър с продаваем външен вид – веждите и брадичката на Шон Конъри, оформящи една уста за целувки - но дни наред той изглежда сякаш се е събудил в котел с катран. Той има смесените чувства на красива кино звезда: като поканата, която ти позволява да влезеш, но която заравяш в саксията, когато вече си вътре на партито. Той носи черен суит шърт с качулка, на който пише BROOKLYN, черни обеци рядка брадичка широки слънчеви очила, които дори и за малко не сваля, ботуши на Frankenstein.
Леджър ни отвежда с тежки стъпки в един Австралийски ресторант, където става естествен, духовит и чаровен. Не вярва много много на хубавите думи, които се сипят наоколо за неговото изпълнение. “Това е облекчение” - казва той. “Защото познавам доста хора, които говорят – смее се – за наистина многото лоши филми, които съм направил”. Той е взискателен към работата – и основно, когато актьорите затънат в професионални разговори, на теб ти се иска те да заговорят за нещо интересно, като например поправка на копирна машина. “Аз винаги ще се отдръпна настрани и ще я разглобя. Искам да кажа няма нищо съвършено в това, което правим. Порно актьорите са много по-съвършени от нас, защото се чукат в действителност”. Той не е претенциозен по отношение на храненето – има облизване на пръсти, оригване, има “извинете”. През цялото време запазва нещо дяволито подигравателно като например да накара шофьора да надуе на пътя дрегера, знаейки отлично, че той въобще не е докосвал алкохол. И макар Леджър да прави лудите пари, които актьорите правят, той не ги пилее. Сметката пристига, а Леджър посяга за портфейла си; уверявам го, че аз ще платя . “Боже, защото имам само някакви си два долара”. Ами ако не бях взел пари? “Тогава щяхме да се прецакаме” – каза той. “Щяхме да се върнем да измием чиниите”.

Леджър не е израснал с много пари. “Или пък с филми и изкуство”- казва той. Както милиони семейства: родители от солидна средна класа. – Ким Леджър проектирал състезателни коли, Сали се грижела за дома – с две деца и понасяйки проблемен брак. След вечеря баща му отварял Лий Якока; майка му намирала успокоение в Даниел Стийл.

Това е било в Пърт, западна Австралия – Леджър го нарича “най-изолирания град на света”. Бил е на 11 когато родителите му най-накрая се развеждат. “Сигурен съм, че имаше веднъж цяла седмица , в която не си говориха”. Иначе, станали екс-двойка, която служела на психиатрите, за да си пишат теориите – събирали се на семейни вечери, ходели на пътувания. За Леджър, разводът станал причина за неговия “лагерен”начин на живот. “Харесваше ми да оставам в някоя къща за три седмици и после да си тръгвам, Ок, добре, аз изчезвам” – разказва той. “Разводът ме настрои за този бохемски живот, който водех – чувствах се сякаш съм пътувал с една и съща чанта откакто бях на 11.

По същото време Леджър се разделя с детското в себе си. Всяко дете до 13 г. мисли, че е като родителите си” казва той. Леджър, приключва с това. Неговото дълго чиракуване в това да разочарова хората, в това да се подчинява единствено на себе си започва. Баща му по мъжки имал семейната амбиция: Леджър ще се състезава с коли (“Подготвяха ме за следващия Шумахер”). Вместо това той се записва в театрално училище.

Леджър има предимство: Той вече изглежда като Хийт Леджър. Златисти коси, самоуверен – като много деца актьори, неговото лице изглежда вече присъства във фокуса на възрастните. Неговата по-голяма сестра по това време прави стъпки в актьорската кариера. Леджър се среща с нейния агент, отива на прослушване. “Започнах да осъзнавам, че актьорският занаят ще ми донесе повече пари и свободно време” – казва той. “Тогава не ми пукаше много за това. Все още бях твърде завладян от това да съм тинейджър”.

А ето и един любопитен факт за феновете на Нострадамус. Първата голяма роля на Леджър – в австралийския сериал Sweat – е на гей колоездач. И в А Knight's Tale филм 2001 –ва, който ще донесе първата голяма известност на Леджър има сцена където той получава целувка от един съотборник. Гледайки Sweat за първи път, 17 годишният Леджър изпада в шок. “Бях голяма помия” – казва той. Сериалът тече. “Спомням си само, че стиснах лицето си в ръце и си помислих, “това е краят, без даже и да е имало начало”
Леджър спечелва майка си за мисията по възвръщане на увереността му: Той наистина бе просто ужасен в сериала – нали? Въобще ме може да играе – нали? “А тя просто отговаряше “Добре, ОК. Честността бликаше от нея по най-красивия начин. Тя дори не ми досаждаше с думи от рода на “Не, скъпи ти си чудесен, и аз толкова се гордея с теб”. Никой друг наоколо освен майка ти не би ти казал, че си се провалил. И тя ми каза директно “Има и други неща в живота, които можеш да правиш”.Леджър кима печално с глава. “Мисля, че точно това е проблемът на много актьори в кино индустрията. Всички ни е си мислим, че сме брилянтни, сещаш се нали?А всъщност 98% от нас са пълна скръб. И трябва да осъзнаем това преди, за да можем да се усъвършенстваме”.
Той започва да нищи детайл по детайл начина си на игра, така както е гледал баща му да прави при сглабянето на колите.
Не слуша другите актьори, не общува с тях. “Започнах да правя промени”- казва той “Започнах да........ да се управлявам”
По средата на 11 клас Леджър се явява на матура. Получих си оценката и се ометох оттам”( “По това време бях малко гамен и имах проблеми с властите”) Училището е като терминал на летище, едно организирано чакане: а той вече е хванал своя полет. Качва си багажа в колата, кара 2000 мили до Сидни, където австралийците обикновено отиват в търсене на късмета си. Взема на заем пари за газ от родителите си и не взема никога нищо повече от тях.

Откъс,
23 март, 2006
Дейвид Липски