Това дето бях публикувал в две части е есе от Ани Пру, което е публикувано в книжката Brokeback Mountain - From Story to Screenplay - съдържащо разказа, сценария, и три есета - от Ани Пру, Лари Макмъртри и Диана Осана. Това по-долу е едно интервю с АП - интересното е, че казва, че са и писали отделни хора по повод разказа, а не гей или други организации

Интервю

Ани Пру говори за писането на разказа “Планината Броукбек”

Сенди Коен / Писатeл за Асошиейтед Прес

ЛОС АНДЖЕЛЕС – Ани Пру мисли, че никое списание няма да пипне разказа й “Планината Броукбек”, историята на двама каубои от Уайоминг, чиято любов е така интензивна, че им оставя синини.

Но списание The New Yorker я публикува през 1997 г. след което разказа печели награда О. Хенри и Националната Награда за разказ, публикуван в списание. Сега след като филма стана водещ претендент за Оскарите с звездни изпълнния на Хийт Леджър и Джейк Джиленхол в ролята на Енис Дел Мар и Джек Туйст.

В телефонен разговор с Асошиейтед Прес от дома й в Уайоминг, Пру – на 70 години, спечелила наградата Пулицър, отказа да говори за източника на двамата и груби любовници, цитирайки книга написана с сценаристите Лери Макмъртри и Диана Осана. Вместо това говорихме за хомофобия, омагьосването, което чуства от живота в дивия запад и процеса на правенето на Туйст и Дел Мар да са като живи и дишащи хора.

АП: Казахте, че “Планината Броукбек” е започнала като анализ на хомофобията в провинцията, в страната на чистия благороден каубой.

Пру: Всичко за което пиша е ситуирано в провинцията и Разказите за Уайоминг, в сборника разкази “От Близо”, в който е включен и разказа “Планината Броукбек” са включени няколко разказа със социални наблюдения, за това какъв е животът тук. Това просто е тематиката ми, какво да кажа друго?

АП: Целяхте ли нещо специфично с написването на този разказ?

Пру: Не. Това беше просто един разказ, когато започнах да го пиша. Нямах представа, че ще се направи филм. Дори и не мислех, че ще бъде публикуван, когато първоначално работех върху него поради тематиката му, която не бе това, за което се пише в стандартната литература.

АП: Казали сте, че този разказ сте го писали два пъти по-дълго време, като роман. Защо?

Пру: Защото трябваше с въображението си да проправям път и за изграждам образа на две момчета с груб език, неинформирани, и за това трябва време ако си възрастна жена. Много време прекарвах в мислене за всеки герой и в опита си да балансирам разказа, да видя как биха изглеждали нещата, да го направя правдоподобен.

АП: Какво почуствахте, когато видяхте разказа на големия екран.

Пру: Наистина беше шок, защото не очаствах в правенето на филма. Така, че в продължение на 18 месеца не знаех какво става. Не знаех дали ще бъде добро, страшно, дали всичко щеше да бъде загубено, разводнено или какво. Когато видях филма през месец Септември бях шокирана. Когато писах разказа преди осем години отделих толкова много време за мислене за героите, че те се оказаха като вградени в съзнанието ми. За мен те станаха живи хора, като хората които виждам и които дишат въздух. Трябваше ми много време да ги прогоня от съзнанието си, за да продължа да работя. След като гледах филма те се върнаха с пълна сила. Беше невероятно, просто прас! и отново бяха с мен.

АП: Какво мислите за играта на Хийт Леджър и Джейк Джиленхол?

Пру: Мисля, че и двамата бяха невероятни. Джек Туйст пресъздаден от Джейк Джиленхол не беше този Джек Туйст, какъвто аз го виждах в разказа. Както аз си го представях Туйст беше по-жив, по селски. Но емоционалността на Джейк Джиленхол и фините нюанси са невероятни. Сцените с него са наелектризирани. Хийт Леджър не може да бъде описан според мен. Той е навлиза по-дълбоко в разказа от мен. Толкова много време мислех за разказа и толкова ми беше трудно да уловя някои моменти, а той просто си беше там. Той наистина беше влезъл в героя, не само в неговата риза но и под кожата му. Беше невероятно.

АП: Бихте ли описали разказа, като революционен?

Пру: Надявам се хората ще започнат разговори и дискусии, че ще събуди съчуствие за различните неща, както между отделнит хора, така и в по-широк план. Надявам се, че в дискусиите около филма ще се прокара идеята за съчуствие, което е много добро нещо. Наричан е общочовешки и специфичен, и мисля, че това е вярно. Това е разказ за една любов. Този разказ сме го слушали милион пъти, но просто не сме го чували разказан в този вид.

АП: Имате ли отзиви от различните гей организации?

Пру: Не. Когато разказа беше публикуван за първи път преди осем години, очаквах отзиви. Но нищо – гробно мълчание. Вместо това получавах писма от отделни хора, някои от тях гей мъже, абсолютно сърцераздирателни. Писмата продължаваха да идват през годините и продължават и сега. Някои от тях са от много фини хора - те пишат “това ми се случи на мен, ето защо напуснах Уайоминг, Идахо, Айова”. Може би най трогателните са от бащи, които пишат “сега разбрах през какъв ад е минал синът ми”. Много е трогателно да знаеш, че си се докоснал до хората, че си ги трогнал.

АП: Това ли е причината да пишете?

Пру: Не, не пиша заради това. Нямах представа, че ще има такъв отзив. Опитах се да пиша от една дългосрочна гледна точка за живота в провинцията, хора в определна житейска ситуация, е, на първо място местата. Това, че така се получи и че засегна определени нерви в някои хора – просто се получи така. Мисля че тук определено има глад за този разказ.

АП: Защо?

Пру: Защото това е разказ за една любов, а в наше време просто няма кой знае колко любов. Мисля че на хората им е писнало от разделение, развъждане на омраза, бедствия, войни и загуби и просто искат да им се напомни, че понякога идва и една любов, която е силна и трайна, и че това може да се случи на всеки.

АП: Мислите ли, че нормалните мъже ще гледат филма?

Пру: Те гледат филма. Разбира се, защо да не гледат? Нормалните мъже също се влюбват. Не непременно помежду си или с гей мъже. Зет ми, който се гордее че пие бира и е здравняк, толкова му хареса, че го гледа два пъти. Нормалните мъже го гледат и нямат никакви проблеми с филма. Единствените хора, които имат проблеми с филма, са хора които не са наясно със себе си, собствната си сексуалност, и които биха опитали да се защитят, и това са хора, които още не са се осъзнали. Джек и Енис вероятно ще имат проблеми с този филм.

АП: Мислите ли, че Джек и Енис ще се завърнат?

Пру: Няма да се върнат. Няма начин, не е възможно. Ще останат там където са. Трябва да пиша други неща.