Това пак може да се разглежда като решение на проблема от по-обща популационна гледна точка - общността се е отървала от някое вечено пасивно мрънкало, недопринасящо с нищо за благополучието й.
Това, че се самоубиват пасивните мрънкала, си е твоя илюзия, непочиваща на факти. Ако търсиш обща гледна точка, ще трябва да се поровиш в полицейските хроники и да направиш статистически психопрофили на самоубийците в %. Фиксидеята, че самоубилите се приживе не донасят с нищо за благополучието на общността и и правят услуга, като я отърват от себе си, също си е лично твоя. Отделно, ми намирисва на откровен фашизъм.
Дори имам пресен пример под ръка - актьорът Робин Уилямс. Хайде, предвид всеизвестната му биография, да го вкараш в цитираната "дефиниция". Не става. Представата ти е твърде опростенческа и ми прилича на заравяне на главата в пясъка - щом не сме в състояние да разберем нечие действие, нито да го предотвратим, дай да го принизим и осъдим, дори да изфабрикуваме ползи за "общността" от него.
Но това не е християнско и високо-цивилизацонно. Християнската цивилизация затова е връх на Божието творение, защото има капацитета да прави и от тези ненужни пасивни мрънкала полезни социални агенти, стига да не се съобразява с тяхната (и без това илюзорна) "свободна воля", а да ги впрегне, ако трябва и първоначално принудително, да вършат обществено полезна работа и да спрат да се самосъжаляват. И да видиш тогава как серотониновия и норадреналиновия баланс в чутурите им се оправя за няколко седмици макс!
Действителността те опровергава. Самоубийствата в християнските общности, общества и държави не са спрели, откакто се е пръкнало християнството. Следователно, този "връх на Божието творение" няма капацитетът да преформатира човешките съзнания по калъп. Дори заплахите с вечни адови мъки не действат, трябва да се изобрети нещо по-ефективно, като концлагери, например.
Господ Иисус призовава при Себе Си (на Литургия) изморените от седмичното бачакане, а не лигльовците, дето могат да си позволят лукса да са често депресирани.
Какво каза, че си учил с години в университета, психология ли беше? Язък за изгубеното време!
Депресията не е лукс, а болест. Ама трябва по-сериозно да се учи, за да се проумеят някои работи. Само с богословски дъвки не става.
|