всеки по свой избор става или добър, или зъл / Религия и мистика / Християнство

В другия постинг се каза:

"""Ако не е в наша власт волеизявлението ни, то тогава всичко отива по дяволите - в буквален смисъл, и няма място за Христовото Благовестие, нежели за Изкупителната Жертва, която мнозина (т.е., всички) сме звани да приемем, но не всички ще го сторят. Защото, ако нямаме право на избор, то тогава не носим и отговорност за греховете си, следователно, нямаме нужда от покаяние, нямаме въобще нужда от спасение, защото сме предопределени по волята на Твореца, Който ни е създал нещо подобно на роботи - каквото е решил за нас, това ще стане. Да, ама примерите за падналия Деница и третината последвали го ангели, за Иуда Искариот, за онези, които Го осъдиха на смърт - и то смърт кръстна - Самия Законодател, Творец и Господ - опровергава всичко това.

Опровергава го и кръвта на мъчениците, които са избрали да бъдат във вечността с Христос. Както и всяко изповедничество на всяка една христова душа. """

И това е в пълно съгласие с православната духовност.

Св. Иоан Дамаскин в "Точно изложение. . ." казва:

"По Своята благост Бог създава от нищо всичко съществуващо и има предузнание за това, което ще се случи. И така, ако тези, които ще съгрешат, не биха съществували и не биха станали зли, не биха били и предузнавани. Защото знанието се отнася за това, което съществува; а предзнанието - за това, което непременно ще стане. Но първо е битието, а чак след това е доброто или лошото битие. И ако обстоятелството, че тези, които по Божията благост биха получили в бъдеще битие, по собствена воля ще станат зли, би попречило на получаването на битие, то злото би победило Божията благост. Затова всичко, което Бог създава, е добро; а всеки по свой избор става или добър, или зъл. Оттук следва, че макар да казал: Добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил (Марк. 14:21), Господ казал това, укорявайки не собственото Си създание, а злото, което възникна в творението Му в резултат на собствения му избор и нерадение. Защото нерадението на собствената му воля направи благодеянието на Твореца [Изкуплението] безполезно за творението. Така, ако някой, на когото царят е поверил богатство и власт, ги употреби против своя благодетел, царят, щом види, че той докрай остава верен на своите властолюбиви замисли, ще го усмири и ще му наложи наказание, каквото заслужава [313]."