Гери, тук ме подсещате за онзи несполучлив експеримент с общата молитва споменат в книгата на Докинс. Сещаш ли се?

Ако ме бяха попитали още преди да го започнат дори аз щях да им кажа, че няма да е успешен.

Молитвата не действа по начинът, по който е направен експериментът. За него твърдят и разните църкви - общата нарочна молитва помагала много - и се организират общи моления.

Молитвата помага единствено в случаите когато има пълно отдаване на емоционалната ангажираност в молитвения процес. Когато наредиш на някакво хора да се молят зя някого, колкото и алтруистично да са настроени, те не могат да изпитат това буквално сливащо се чувство с предмета на молебена.

Молитвата е нещо много особено и тя не може да се извършва по поръчение на Партията. Нищо, че се казва, че дори механичните молитви помагали. Не е вярно. Не вършат никаква работа.

Ако наистина трябва да се направи експеримент, то е да се сравнят резултатите на самите болни. Тези, които са се молили страстно за своето излекуване и другите, които не са. Диагнозите трябва да са еднакви (дори видът рак трябва да е еднакъв). Може да се включат и данни за близки молили се за този пациент (те са силно емоционално ангажирани).

Не е много трудно да се направи. Могат да се подберат двойки пациенти от различни държави с конкретната диагноза, на приблизително еднакъв стадий от заболяването и със сходни показатели.

Само така ще се види дали молитвата има желания ефект.

Но да се дава поръчка на мен, да се моля за съвършено непознато ми лице, няма да има какъвто и да било ефект, защото ще липсва доброволната ми емоционална ангажираност, въпреки прекрасните ми намерения да помогна.

Това е един ат аргументите на Докинс, който не приемам за меродавен, защото експериментът е "неправомерен".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите