|
Но всяка реална форма на атеизъм, към която се придържат реални хора, изтъкващи конкретни претенции към християнството (и религиите в цялост), неизбежно предполага и положително съдържание – не просто отказ от вяра в нещо, но и вяра в нещо друго, провъзгласяване на някакви свои представи за света, утвърждаване на позиции, от които произлиза атаката към вярата в Бога.
Това е много уместна забележка показваща защо култовата ниша на атеизма все още си стои незапълнена. В момента, когато се появи систематизиран базис, Ячин и Боаз на атеизма, той ще се превърне от мода в движение, от житейско кредо в идеология, от идеология в култ. Точно както е в Библията: ще се опира на Закона, а идолите ще бъдат личности за които се счита, че са допринесли за едно или друго. Със същия активизъм като мисионерския ще образова по своята система, за да изкорени древните и всякакви мистични култове. Абсолютно ми е невъзможно да предвидя какви ще са резултатите при масово такова ниво на мислене. Определено генът ще "мутира" в полза на нов, висш идеал, който не мога да знам какъв ще е. За всеки случай няма как да не даде рецидиви.
Религията дава силни рецидиви в посока фанатизъм, атеизмът стъпил на нездрава почва също ще дава. Освен ако не се промени "химията" ни в някаква нова посока, което обаче изисква доста поколения.
Много е важно да отбележим следното, сега ще се постарая все пак да го нахвърлям:
Чистата форма на Библейския теизъм е "никаква вяра в земни култове и идоли". Чичко Маркс е първо евреин . Това отхвърля всякакво обожание на когото и да било смъртен, психическото поробване пред каквито и да било идеологии или разбирай, налага употребата на критичност. поради това, че не може да се избегне обществената йерархия на лидерство в един или друг аспект, се приема, че за единствен лидер трябва да се въздигне собствената съвест отговорна пред самото Творение (олицетворено чрез Твореца). Тук имаме теология на изключително интересно ниво - ангажира се индивидуалната психика с материалния свят.
За това е и най-успешната системна база за етично и морално развитие на всички времена, родила два не до там успешни отрока - християнството и исляма, които пренебрегват тази първоначална идея въвеждайки своите кумири. (За християнството не е виновен Исус, напротив, а последващите го извън юдейски тълкуватели. Исус е бил заклет поддръжник на тази теология, но изпреварил времето си. А за Мохамед няма да си хабя думите и времето.)
Тази теология е напълно погрешно представена в Западния свят, чрез неумели текстови анализи. Не веднъж съм споменавала, че единственият, който я е синтезирал в този и аспект е Ерих Фром.
Искам да кажа, че ако се преразгледат нещата през призмата на Фром, то Библията добива един съвършено нов аспект, който може да се нарече акултизъм, аидеологизъм, което е по-висша форма на светоглед от атеизма. Тя позволава пълната свобода в подчинението и решава вечната човешка дилема: " на кого трябва да служа". Де факто тази теология е за Свободния индивид. Този, който има моралност поради висша вътрешна убеденост и идеал, гонещ висока степен на обществена цел. Оказва се, че тя проповядва пълната свобода или нищо общо с това, което се е преподавало, че е Библейският теизъм, такъв какъвто го познава и критикува Докинс.
Редактирано от *abi* на 16.12.12 17:00.
|