Най-общо казано,атеизмът е рожба на европейското просвещение, а то самото на отвращението от религиозните войни, заляли Европа след реформацията. Макар създателите на просвещението да са предимно деисти, желаещи само да отделят църквата от държавата и да затворят религията в църквите, като я направят въпрос на личен избор, атеизмът е неизбежният краен резултат от ставащото. Това е времето, когато той се превръща от презрително определение във философска позиция. Проблемът е в това, че хората, противопоставящи разума на религията забравят, не знаят или не искат да осъзнаят важния факт, че религията е спояващата сила на всяка цивилизация. Хората не могат без религия и когато по някакъв начин останат без такава или бъдат убедени, че наличната им религия е нещо не заслужаващо доверие, те си създават нова. Религиозният вакуум трае кратко – дори като отчетем инерцията на обществените промени, така в края на 18век. се създава новата светска религия "национализма".

Наистина понякога атеизма бива обвиняван, че също е един вид религия – защото се самоопределя чрез религията и Бога, макар и отричайки ги. Атеистите, до голяма степен с право, отхвърлят тези обвинения като чист софизъм. Наскоро разбрах, че атеизма е бил обявяван за официална идеология в Албания след 1967 и в Камбоджа между 1975 и 1979 г. , но тези случаи заедно с тоталитарния режим на СССР наистина не бива да ги разглеждаме като действителен опит той да се наложи за такава. И в двата случая всъщност господстващата религия е друга – комунизъм, а атеизмът е ползуван само като средство за унищожаване на нейните конкуренти.

Но точно тук стигаме до парадокса на атеизма - той прокламира безалтернативността си като основа на обществото и същевременно не може да бъде такъв, защото, за да изпълни тази задача, ще трябва да се превърне в религия т.е. да се самоунищожи. Този парадокс е подобен на парадокса на анархизма – друга религия на новото време, чиято същност е да отрича единственото средство, с което би могла да се наложи: властта.

В действителност, атеизмът, както всяка философия, е абстракция и адаптация. Той отразява опростен модел на действителността, защото човек може да създава само такива модели и като всяка философия, може да бъде верен най-много частично. Опитът да бъде наложен като единствена идеология на обществото би бил предизвестен провал - както и се случи в действителност.

Сега разбирам ентусиазма на някои от западняците, но по мое мнение, човечеството поне в тази част на света, няма да сглупи дотолкова, че да повтори тази твърде скъпо плащаща се грешка - атеизма на дневен ред няма как да надмогне религиите, ще си бъде редом до тях в мултикултурния модел, който Европа се опитва да съгради. Шанса е само един - да се отсее полезното в социалния замисъл на религиите, а мистиката да си остане в страни от всичко, където лично аз смятам, че й е мястото, защото ...... мистиката просто не става за масова потреба, дали вярвате в едно или друго няма значение, мистиката е нещо, което първо трябва да те е докоснало, после трябва да положиш усилия и труд да го потърсиш, че чак тогава може би ще почнеш да я разбираш, преди това просто няма как да стане, обичайния религиозен метод за преподаване на мистика е сбъркан и то с много. Аз съм минал отдавна през атеизма, минал съм и през религията, и това което правите вие е много сбъркано - изобщо не се целите, където трябва, проявявам всякакво желание да ви съдействам, но всеки път атеистите почвате с едни глупости, с които просто все повече не ми се занимава, като смятате, че така ще си навиете на ината, мога да ви пожелая само успех, но ви гарантирам, че няма да стане, отричането или вярването в Бог не значи нищо, по начина който масовоста вярва в бог, по начина който масовоста отрича бог, не правите нищо и няма да постигнете нищо повече от простото джафкане, и повтаряне на едни и същи грешки още от преди раждането на Исус.