Мисля, че страхът на атеиста е Бог да не го обхване, да му размъти погледа, да му промени целите. Такъв всецялостен Бог започва да изглежда страшен. Атеизмът така да се каже иска да запази пространство на неутралитет, на познатост, но това мисля, че може да бъде им бъде признато.

Само че в атеистична среда, западните общества градят съвсем непозната и странна консуматорска култура, включваща множество лъжовности. Атеизмът някак си не запазва полето на разбираемостта, не ни спасява от хаоса. По-скоро Богът, от който се страхуват, всъщност е давал някаква организираност и разбираемост, и даже спрямо тази разбираемост, те са постигали поле на неутралност. Как ще постигнат поле на неутралност спрямо наистина ирационалните творения на "атеистическата свободна култура". Религията е открита и спрямо нея можеш да се еманципираш, диференцираш или нормализираш. Но пък владетелите на "ирационалния атеистически хаос" ще останали недосегаеми за рационалния анализ (поради многобройността си и непроследимостта си в единна история).

Разбираемостта е много по-възможна, докато се държат двата полюса Бог - атеизъм, а не като се държи опозицията "хаотични творения" - атеизъм. Ако премахне Бог, науката ще премахне и собствената си структурираност. Но пък някои могат могат да кажат, че това е "разнообразие". Е тогава единственият смисъл, който може да се гради е по отношение на малките богчета, които ще възникнат. Голямата наука може изобщо да не се запази. За да се запази голямата наука, тя трябва да измисли един обединител, спрямо който тя да се "нормализира" и пак да си изследва нещата. Хората заети с дребни ирационални творения нищо няма да изследват. Те няма да си задават въпроса за вселената. Този въпрос е зададен от Бога. Науката просто го изследва "неутрално", но тя не е задала въпроса и не е обединила интереса на хората към него.