|
В отговор на:
Съществуват много неща и по необходимост едно от тях ще бъде най-голямо от всички (и ще съдържа всички [позитивни] качества в най-голяма степен). Отделно от това, в мисълта ни също има нещо, което можем да определим като най-голямото мислимо. Но ние очевидно успяваме да мислим и за най-голямото реално съществуващо, при все че не го обемаме изцяло в мисълта си, а само се досещаме за съществуването му. Тоест най-голямото мислимо е същото като най-голямото реално съществуващо.
1.
Този аргумент е особен, но и аз да кажа моето становище, май с леко преформулиране (модифициран аргумент). Аргументът се опитва да докаже Бога едновременно в мисловен план (като най-голямото мислимо) и в реален план (най-голямото реално) - като не казва какъв е Бог точно, но казва че Бог следва да се утвърди поне в един от двата плана, ако не и в двата.
Но аргументът не е, че защото нещо е мислимо, то било реално.
Всъщност заради философски причини реалността се разглежда чрез мислите ни за нея (това е философският подход, но може да се внесе объркване). Тогава при някакво качествено ниво на възприятие на реалността, ще предусетим характера на онова "обединяващо я", най-голямо нещо (а реалност не са само физическите обекти, ами и случването, както и обекти, за които може да нямаме инструменти за достъп към момента).
2.
Но оригиналният аргумент също има друга добра страна. С развитието на технологиите, ние се убеждаваме, че мислимите неща стават все по-достъпни за конструиране. Значи ако успееш да измислиш ДНК комбинация, след това може и да я конструираш. Затова тежестта в бъдещето може да се насочи към мислените пространства.
3.
За да бъдем коректни, всъщност аргументът доказва Бог на 3 нива - на идеално (най-голямото с позитивни качества), на съзнателно (най-голямото мислимо) и на реално (най-голямото реално). Така за Бог следва да се мисли като общност от тези 3 най-големи неща.
Последното изречение не е толкова абсолютно, но внася една идея за допълнително богато философско разглеждане. Идеята е нещо като: щом като възприемаме реалността в някаква симбиоза от идеални представи и мисловни процеси, то тези 3 пространства - идеален свят, мисловен свят и реален свят ще отиват към някакъв максимум във взаимна свързаност и тоест ще водят до единен общ Бог.
Обаче това, че са идентични, аз не мога да си го изведа логически. Но звучи силно.Редактирано от dnaunseq на 07.12.12 00:30.
|
Re: Линкове и информация [re: harish_chandra]
