"Методичното проучване във всички клонове на знанието, стига да се провежда по строго научен маниер, без противоречие с моралните закони, никога не може да влезе в конфликт с вярата, защото светските неща, и нещата на вярата, произтичат от един и същи Бог. Скромният и упорит изследовател на природните тайни е воден, по своему, от Божията ръка, защото именно Бог, пазител на всички неща, ги е създал такива, каквито са." - Катехизис на Католическата Църква.
Тук май слагат каруцата пред коня. Моралните закони са непостоянни. Дори и за десетте се намират вратички - "не убивай" се отнася само до убийства в мирно време, "не кради" не може да бъде изпълнено ако децата ти умират от глад, "не пожелавай жената и т.н на ближния си" също не върви, защото човек не може винаги да контролира желанията си - особено след като бог не е забранил алкохола. Всъщност нищо не влиза в конфликт с вярата. "Вярата" влиза в конфликт с науката, защото някои хора смятат, че щом нещо е обяснено то застрашава вярата им. Особено когато гледат на библията като на енциклопедия британика - достоверен източник на информация за всичко и всеки.
Ако границите на познанието се разширяват, а това със сигурност е така, тогава и Бог е избутван извън тях, - Това може да го каже само човек, който разчита, че никога няма да се намери "свързващото звено" и ако се намери ще търси начин да докаже, че не е то. Колкото и нелепо да е самото понятие "свързващо звено". Но пък с последното изречение съм напълно съгласна. Не физиката или химията ще ми покажат, къде е Бог и как изглежда, а хората, които познавам и обичам. И това няма нищо общо с науката.
|