"т.е. не можем да си представим, че най-съвършеното възможно същество не съществува, защото самото понятие за това го изключва. "
Представите ни за съвършенство са ограничени от опита който сме натрупали, при това са различни за различните хора. И това че не можем да си представим нещо, с нищо не допринася за да се произнесем на тема съществуване/несъществуване на това нещо. По същата логика ние не можем да си представим и качествата на това НАЙ съвършено същество (защото те са най-, нещо недостижимо за нас), а това реално означава по същата логика, че нямаме представа за това което си въобразяваме - освен някакви определения започващи с най-.
Изобщо, изкристализирайки от хаоса на въображението нещо, ние автоматически му налагаме рамки, обособяваме го, от които рамки въображението може да отскочи по-нататък. Винаги можем да си представим още по-могъщият Създател на това най-съвършенно нещо, който - естествено! е още по-най-съвършен след като го е създал. И така няма край тая верига - пак поради свойствата на въображението на което разчитаме. И какво ли още можем да си представяме, но е все практически напълно неопределено, поради повеждащото понятие "най-съвършен", което в случая няма много смисъл свързан с представите.
А и опита ни трябва да ни е научил, че крайности в тоя свят не се срещат - светът е ограничен и краен. Включително и въображението ни, продукт на тоя свят. Тоест не можем да разчитаме на въображението си като доказателство за съществуване.
Съвършенството (трябва да) съществува не е факт, само е пожелание. И опита ни противоречи на него.
Per warez ad scientiam
|