Лутер и Калвин са недоразбрали достатъчно добре Библията хора.

Западът си има своето особено интелектуално мислене, докато Изтокът набляга на духовността, тоест на благодатта, която действа и на мисленето.

И тази разлика си личи още от златните векове на християнството.

Затова и основните апологетични битки за вярата, както и основните догматични определения са били формулирани на Изток, а не на Запад.

Сигурно е, че и културата оказва своето влияние.
Но си е дълбочък въпрос, който си иска изследване.

Вторият проблем е, че Лутер и Калвин са формирани в схоластичен тип мислене, само ум, без участието на практика на Бога и това няма как да не се отрази на богословското им мислене и заключенията до които ще дойдат.

Изтокът, визирам Православието на Византия, акцентира на това, че богомислието е само в благодатта на Бога. Тоест Бог инициира умосъзерцателното постигане на дълбочините на Божествените Слова.

Малцина протестанти, които шеговито наричам протестанти на квадрат, правят още една реформация на Лутер и Калвин, чрез която се завръщат към древното духовно осмисляне на нещата от Източен тип.

Затова малцината протестанти, ако въобще трябва да бъдат наречени така, са изключително близки до Византийското православие по светоусещане и вяра.