|
|
| Тема |
 Съдбата и християнството |
|
| Автор |
ъглишв (Демодератор) |
|
| Публикувано | 22.04.12 01:12 |
|
|
|
В исландските саги и изобщо в старогерманските текстове героите непрекъснато се позовават на съдбата. Даже на Съдбата с главна буква. Дори боговете са зависими от нея. Всичко в старото германо-скандинавско езичество е предопределено. "Съдба не се сменя".
Стана ми интересно, че Реформацията от XVI в. има успех тъкмо в северните страни. Не е някаква новост, че населението на Европа дори в края на Средните векове е по-скоро слабо християнизирано - поне извън градовете. Латинската дума за "селянин", paganus, в един момент е станала синоним на "езичник", gentilis. Възможно ли е реформаторските приказки за предопределеното спасение и за липсата на свободна воля да са допаднали на северноевропейската германоезична маса тъкмо защото са подхождали на по-стари, още предхристиянски местни нагласи? На някакъв едва ли не изконен германски фатализъм с езически произход?
Не казвам, че Лутер, Цвингли и Калвин са прикрити езичници, а че може би идеите им са породени донякъде от народния дух, от местната култура, от начина на мислене по онези земи - и че може би тези идеи са имали шанс за разпространение тъкмо в тези страни. В края на краищата Реформацията пропада на юг от Алпите, където християните и досега вярват в свободната воля.
Повече лая
Редактирано от ъглишв на 22.04.12 01:13.
| |
| |
| 
|
|
