Честно казано, ако няма Бог, животът ни е безсмислен. Докато ни доставя радост и удоволствие - ОК. Но когато трябва почти непрекъснато да търпим мъки и болки, той се превръща в безсмислено бреме, от което често самоубийството започва да изглежда като единствен шанс за измъкване.

Единствено вярата в Бог като гарант на смисъла на живота може да ни даде сили да посрещнем достойно всички трудности и мъки и никога да не изпадаме в отчаяние.

Единствено вярата в свободата на личния ни избор ни може да ни помогне да поемем отговорност за своето поведение и бъдеще, а не да оправдаваме своята безотговорност с лош късмет, тежък хороскоп или други "обективни" причини.

Единствено вярата ни в безсмъртието придава смисъл на това да се стараем да "сеем" винаги добро, защото "каквото сееш, това и ще пожънеш".

Както е доказал някога Имануел Кант не е възможно чисто теоретично да се докаже, че има "Бог, свобода и безсмъртие."

Но от друга страна всяко съзнателно и отговорно практическо поведение предпоставя наличието на тези три основни фактора.

Любопитно е, че самият Кант посочва като източник, от което е почерпил това свое схващане за "практическия разум" Зороастър и зороастризма.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.