Дърветата или гората - / Религия и мистика / Християнство

или пребогатите подробности около действието и в идеите на героите на Еко са по-важни от общата идея на романа?!

Ако въвеждаме зорлем ограничения, то и за "Махалото на Фуко" може да има образователен ценз - но бас ловя, че не това е целта на автора. Ако идеята беше всички да сме нахъсано оплетени в търсене на тайни смисли Казобоновци, разгадаващи кой е по-по-най-виновен за създаването на "Протоколите" и каквато каша е забъркана около тях в книгата (това аз още не знам, тъй като я нямам), авторът не би създал герой от такъв тип в друга книга. Това не е религиозно-философски жанр за "посветени". В крайна сметка, всеки намира в едно художествено произведение онзи смисъл, който сам иска - окултните конспиративисти на практика не разбират "Махалото" и виждат в него собствените си идеи в положителна светлина, вместо предупреждения.

Еко е изобилен в детайлите и информацията - в "Името на розата" създава пълна картина на средновековния живот (за който повечето хора имат малко или много схематични познания) в събития, разиграли се през един-единствен ден; в "Махалото..." залива с окултни тези и научни теории, и съвсем ясни аргументи защо понякога едните се търсят повече от другите, и самото действие показва кои остават и защо... Моят начин за четене е с разбиране, но без изгубване в подробностите (интересни, информативни и имащи значение за постъпките и смисъла, но не водещи)... "Пражкото гробище" ще ми е интересна заради малкото инфо, което имам за "Протоколите" - да, фалшификат на база на друг фалшив охулващ документ (май нещо от Наполеоново време беше...), създаден в определен момент под влияние на настроения, наслагвани доста време в Европа и причинили в определени свои изяви невероятни зверства. Отново картина на епоха и начин на мислене. Отново всеки ще види в нея каквото поиска - антисемитите - основания за идеите си, търсещите поглед надълбоко в епохата - ерудирано обяснение; и за двете неща са нужни търпение и желание (колкото и да е сложен, на мен стилът му ми върви добре), търсещите лесносмилаема продукция ще го захвърлят с досада. Всъщност с човешкия фактор, па макар и "правилно" идейно-политически ориентиран (това що ли ми звучи някак ретро?!) никога няма гаранция, че някоя презобала от теории глава няма да кривне от правия път и да надъха или сътвори золуми, докато онези, които действително могат да научат нещо ново от качествена художествена литература, биха се оказали предвидливо "предпазени"...

Колкото до идеите - добри или лоши, те трудно могат да бъдат забранявани, но могат и трябва да се защитават или оборват (особено доказалите своята погрешна и вредна античовешка същност). В тази връзка, какво Маркс има място във всеки уважаващ себе си западен учебник по икономически теории с посочване на слабите и силните места в теориите му, така и "Моята борба" и разни други наци-фаши-бръщолевеници трябва да бъдат периодично издавани и добре оборвани, така че не само да се напомня за последиците от тях, но и бръснатоглавите лумпени да не се имат за някакви привилегировани пазители на тайни знания. Начинът не е чрез ценз(ура), както ограничението не се оказа добре действащо срещу смеха в "Името на розата" - а смехът беше помислен за опасен, нали?!

Като сравнение за произведение на "(анти)семитска" тема се сещам за "Венецианският търговец" на Шекспир - на който, въпреки прекрасния монолог на стария Шейлок, са приписвани антисемитски настроения, вместо явното осъждане на алчността. Както би могъл да бъде обвинен и в расизъм (заради "Отело" - ако наблягаме на етноса, не на убийствената ревност) или примерно сексизъм в "Укротяване на опърничавата" - опасностите всеки вижда различно според личните си пристрастия - но не е така и е общочовешки, а ценз на входа на театрите няма, нали... Затова е по-добре да не се започва с четене на критиците преди четене на книгите в духа на вечния въпрос на българското образование, а именно "Какво е искал да каже авторът?", а да се пие вода от извора и да се радваме на хубавите творби.