Разкаянието е форма на човешката етика и морал, която не е задължително свързана с вярата в Бога. Всеки атеист например може да се покае, тоест да преосмисли постъпките си, да съжали, да си вземе поука, да се извини където е нужно или да поправи стореното. Разкаянието е единственият здравословен път напред.
Във втората синонимна група обясняваща понятието разкаяние влизат - мъчение, измъчване, неспокойствие, гризене на съвестта. Една морална личност е в състояние да изпитва разкаяние и без да е обвързана с вяра в евентуална висша сила.
Човешкото поведение в етичен план се гради в положителна посока само когато човек е изградил критерии, чрез които осъзнава последствията от постъпките си. Разкаянието в най-общ смисъл е преосмислянето на сторени действия или мисли, които биха довели до нежелани последствия.
Опитът и наблюденията ми доведоха до изводите, че когато човек не си дава сметка за последствията, прави невъобразими грешки. Доброто възпитание се явявава вид бариера за автоматично предотвратяване на такива грешки.
Доста нагледен пример за точно обратната страна на т.нар. нормално човешко поведение е психопатията:
Психопатът е човек, който няма съвест, съзнателност, но не защото му липсва интелектуалният капацитет да разбере разликата между редно и нередно, а защото липсва емоционалната връзка с когнитивността, мислите и т.н. Някои от характеристиките на това включват поразителна липса на съпричастност, липса на загриженост за другите хора, възприемане на другите хора просто като предмети. Когато нормални хора обработват емоционален материал, има голяма активация на части от мозъка, предназначени за емоционалното реагиране на събитията и отговарящи на емоционалността. При нормални хора може да се различи емоционално-наситено от неутрално събитие, но при психопатите това е невъзможно. Характерна за повечето психопати е обърнатата адаптация. Докато нормално индивидът се адаптира като променя себе си, психопатът иска да промени обкръжението. Курт Шнайдер дава следното описание: подчертана дисхармоничност на нагласи и поведение, неуравновесеност, склонност към декомпенсации, безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите, липса на чувство за вина, изменчивост на отношенията, изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка.
Достатъчно е да се огледаме и с ужас ще установим колко много хора имат поведение граничещо със психопатията, включително и наши близки. Липсва им базата знания, както и емоционалната нагласа да преосмислят постъпките си. Поведението им се характеризира именно с безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите (или предвидимост в отрицателна посока) изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка. Дори с отмъстителност и желание да нараняват психически или физически.
Със всичко това искам да кажа, че "нормалният" човек би трябвало да е този, който първо се обръща към себе си, упражнява здрава самокритика, оценява действията си най-грубо като положителни или отрицателни като се стреми да се променя в градивна посока.
Дали ще се обърне и към Бог, а и Бог към него е друга страна на взаимоотношения. Факт е, че и от тях се изисква здравословния акт на разкаянието. Но "нормалният" човек трябва да е в състояние да ползва апарата си и без подобни взаимоотношения, ако притежава поне капчица морал и работи за развиването на естествено заложения ни стремеж към етичност.
Така, че нека не намесваме Бога поне веднъж и да поемем сами отговорностите си. А знаем, че Той очаква точно това от нас, независимо дали ще ни потърси, ще го потърсим или просто нама да се срещенем. С Бог може и никога да не се видим, за сметка на това изкарваме целия си живот с други хора.
ПС. Единственото за което се разкайваме касаещо Него е богохулството/идолопоклонничеството. Всичките ни останали разкаяния са свързани с други хора или самовреда. Разкаянието за тях пред Бог е форма на изповед.
Редактирано от *abi* на 09.02.12 09:41.
|