Когато Исаия се озова в небесния храм, се задейства и още едно от сетивата му. Той помириса нещо, понеже "... и домът се напълни с дим" (6:4)

Писанието ни казва, че във века на Църквата, когато Благовестието се разпространява между народите, на всяко място ще се принася тамян. В богослужението на християнската църква се предполага тамянът да върви заедно с територията, а нещо, което Бог ни е открил, липсва в поклонението, когато го нямаме там.



Скинията е имала мирис, Храмът е имал мирис, небето има мирис, Църквата също има мирис. Това е мирисът на тамян, а той ангажира в богослужението и нашето обоняние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите