Пчеличке,
Въобще не се впрягай на такива неща.

Аз имам един текстов файл, който се нарича "Светоотечески балтии за Православни дивотии".

И в него си слагам мисли на ранни свети отци, които влизат в противорчие с по-късни практики в Православието.

Не забравяй, че Православието е адаптация на Християнството за Имперска религия! За да се постигне монолитност на Империята то трябва да обхваща на практика всички и всичко. И много неща са удобно нагласени.

В един Дух се потопихме и в един Дух се напоихме, за да съставляваме едно тяло. Това е Православието на Първи Век.

Византийското Православие пък учи, че чрез инициализиращите тайнства ставаш част от Църквата и по този начин се спасяваш. Тоест, ставайки част от тялото се напояваш с Духа, Който е в него.

Това е непозволено обръщане на причинно-следствените връзки.

От тук следват различните построения в богословията на Православните и на двойнореформираните Протестанти, които всъщност са по-близко до Православието на Първи Век, отколкото православните византийци от четвърти.

Хем тайнства, хем тайнствата някак си не действат автоматично, което си е повече от ясно, и големите умове на Православието започват да се чудят как да решат проблема.

На такива писателки аз обикновено им задавам следния гаден блатен въпрос:

След като са в благодатта на Православната Църква чрез инициализиращите и тайнства, защо половината Костантинополски патриарси са еретици, а другата половина са канонизирани за Светци?

Май отговорът е в Евреи:
И до тях и до нас достигна едно и също благовестие, но някои не ги ползва, защото не се съедини с тях чрез ВЯРА!!!

И ако е с вяра, то като какви ще дойдат тайнствата?

Тайнствата са си наистина Божествени тайнодействия, но... тук отивам в сфера, която не коментирам с Православните.

Изхождайки от погрешна предпоставка, че спасението е в Църквата, е съвсем обяснимо, че Православните всеки, който не е в Православието, според тяхната дефиниция за спасение, ще го считат за сектант и отпаднал от вярата.

Дори Синодалният Превод на Деяния последния стих на втора глава, мисля, че казваше, по смисъл:
"Бог прибавяше към Църквата тези, които се спасяваха"

Към Църквата Бог добавяше тези, които се спасяваха, чрез Покаяние отвяра, а не ги добавяше към Църквата, за да се спасят, каквото е православното гледище.

Православието, въпреки всичко си е чудесна християнска версия, и за да се запази консервативността му, много рядко си позволявам да дискутирам и коментирам такива въпроси в клуба.

От гледна точка на някои теоретични построения си обичам протестантския фундаментализъм. От гледна точка на практиката, победата и очистването на страстите, тук Православната аскетика е несравнима и нЕма аналози в Протестантството. За себе си комбинирам най-доброто от двата свята.

Хайде, прояви малко разбиране към ревността на православното момиче!

Аз ги приемам такива, каквито са, православни, и въобще не се дразня от такива писания.

Жабчо