Тема „За ПАСТОРИТЕ-АГЕНТИ на ДС” на Мюнцер

Здравей Како,
Аз нЕма да коментирам Павката ченге ли или не. Това ще си го изкоментира Сам Бог, за Когото нЕма нищо тайно.

Хванах от Павловите думи следната реплика:
„А сега, Дяволе, какво ще направиш?”

Ами, да му отговоря на Павел. Дяволът вече нищо нЕма да прави, защото вече е направил с Павел, каквото е трябвало. Вързал го е с веригите на „дивата Харизматия”, от които нЕма отърваване.

Ще се подвизава в духа на Дерек Принс, Джон Остийн, Йон Ги Чо и цялото множество принцове на Ада и ще си мисли, че слугува на Господа, Живия Бог.

„Говори! Тълкувай! Говори! Тълкувай!” – Павката май и Светия Дух командва с диригентска палка, както и цялата си църква с инфантилни маргинали.

И като беше в самата зала, защо не обърна внимание, че човекът, който би трябвало да изрича пророчество на език, повтори няколко пъти едни и същи думи, даколкото можах да ги разбера:
„Амерта мераламури мералахи.”

А „тълковничката от езици” въпросната реплика я преведе с повече от сто думи, като всеки път беше неща различно.

Тук Мъглишев ще изпадне във велико недоумение, как три думи може да притежават интонационно многосмислие в един език, така че да означават равностойното на това, което обикновено се изказва с много повече.

Ако ще се създава „емоционална духовност” със сугестивни психотехники от харизматичен тип, то не виждам какво общо има това с християнската духовност, която е съзнателна, кротка, идва от вътрешната убеденост на Светия Дух и въобще не прилича на това, което се наблюдаваше в залата.

Този човек въобще уважава ли Бога и Църквата си, за да си позволява такова НАДМЕННО, ВИСОКОМЕРНО И ГОРДЕЛИВО поведение?

И понеже е решил да се помоли и за Православните, то по-скоро от тях бих го посъветвал да си вземе малко акъл за Християнско Смирение, с което се побеждава страстта на Тщеславието:

„Нил Сорски

Нека да постъпваме така: веднага щом у нас се зароди дух на тщеславие, да си спомним в специална молитва бъдещото ни стоене пред Бога на Страшния съд, да плачем, ако имаме сълзи, ако ли пък не - да си припомним часа на излизането ни от този живот и всячески, с презрение да отхвърлим от себе си тщеславието.

А ако не постъпваме така, то да се уплашим поне от срама, който преследва тщеславните. Защото “всеки, който се превъзнася в тукашния живот, преди бъдещия съд, ще бъде посрамен” - казва Иоан Лествичник.”


Молитвени пожелания, щото Бог да даде на Павел истинско Покаяние!

Поздрави
Жабчо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите