Попски гаранции / Религия и мистика / Християнство

А, за поп Марин съм чел в Записките отдавна.
Все пак само 30-40 години преди тая история статутът на селските попове из Русенско не ща да е бил различен от тоя в Македония след 40 години:

Хайредин Арап ага ходи и в село Пещани, влезе два пъти и в двора на поп Петко. Отказа му попът — и той със същите думи:

— Немам ага… Ще ме почакаш още малко време.

Още там, в двора на свещеника, Арап ага срита гневно коня си с железните стремена и уплашеното животно едва що не прескочи оградата. Разлютеният ага препускаше с другарите си по селските улици и по пътищата, налиташе на людете да ги прегази, биеше ги с волска жила. Той уби с пушката си един селянин от Койнево, а една неделя по-късно срещна поп Петка сред полето, на пътя между Сърпец и Пещани.

— Стой, папаз! — викна му Арап ага и слезе от коня си.

Слязоха от конете и другарите на агата. Отведоха свещеника в един дол край пътя. Накараха го с ножове на гърлото да се съблече гол. Набиха му отзад дървен кол, напълниха попската му капа с изпражнения и я нахлупиха на главата му. Надалеко се чуваха писъците на свещеника, та дори конете на турците цвилеха тревожно, ала никой не му се притече на помош. Така го оставиха турците в дола — премалял от срам и болка. Като се качваше отново на коня си, Арап ага му викна:

— Ето тъй, който не ми плаща! Кажи, папаз, на сички гяурски свини!

Свещеникът се прибра по тъмно в селото си и плака, рида като дете пред своите люде, криеше лицето си. А не спираше и кръвта от тялото му. Така поживя той два дни и умря в големи мъки, изгоря от срам.