Вярно е, че съм и простак, и често - неосведомен. Така ще е поне до деня, в който пукна.
В случая, уви, съм убеден в правотата си. И то не само от неосведоменост.

Всъщност ми се иска да имаше демони, за да има кого да обвинявам за човешките ни недостатъци. Но наистина вярвам, че дори и да има демони, те отдавна са отвратени, ужасени, развеселени и напълно шашнати от изобретателността ни в простотиите. Каквото човек сам си надроби, даже и демон не може да му го замисли. Та така и в случая с Ванга. Ние сами сме си демоните. Ние сме лековерни, суеверни, глупави, нелогични, лишени от скептицизъм, лишени от критическо чувство, сиреч - варвари сме. За мен това е по-страшно от всеки демон. Знаеш ли, мисля, че ако буквално имаше рогати, космати, копитести, смърдящи на сяра, зъбати и ноктести уроди, това щеше да крепи вярата ни в Бога много здраво. Те щяха да доказват реалността й. Но такива няма. И това е всъщност много тъжно.
Някакъв православен пустинник от ранните векове казал на свой ученик:
- Демони ли? Твоите собствени желания са по-страшни от демони.
Прав е бил човекът. Ние желаем суеверията. Това е демонично. В смисъл, че унижава Божия образ и подобие в нас. То хубаво си е казано, че който не вярва в Бога, почва да вярва във всякакви глупости - сиреч НЛО-та, рептилоиди, деца-индиго, световни заговори...

Единственият екзорсизъм? Образованието. И критицизмът на тренирания ум. Няма демон, който да не може да бъде сразен от Аристотеловата логика. Тук бих добавил едно "амин".

Sword-tongued

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите