Там май имената не са само еврейски
ама то израилтянския прозиход не се изчерпва с имената, моето момче.
прочети си Библията. цялата. там изрично е посочено, че голяма част от Израил биде
погълната от народите, стана дива маслина.
не само от имената си се отрекоха неверните израилтяни, но и от обичаите на бащите си
и от самия Бог Авраамов, Исааков и Яковев.
и тъкмо тези загубени овце дойде да събере обратно в Божията кошара Иисус Христос.
пак повтаряш вече давани аргументи.
затова получаваш претоплен стар отговор. библейски, при това. прочети го:
Всички "юдеи" и "езичници" (= народи), които в НЗ са призовани към покаяние и вяра в
Месията, са наследници и приемници на онзи завет и обещания, дадени на Авраам и потомство
то му и на никой друг. Gentiles/nations, езичници/ народи, ... това са преводи на едни и същи
думи, съотв. на иврит "гойим" и на гръцки "етни".
Павел е апостол на необрязаните израилтяни. Тъкмо те за наричани в НЗ "етнеи". И юдейските
и неюдейските израилтяни са братя и една плът с Павел. Няма пасаж в НЗ, който да отрича, че
всички призовани "езичници" са от една плът. Аз вече посочих такива, доказващи, че те са от
една плът и от един произход (Рим. 4:1; 9:3-5; Гал. 4:4-5; Евр. 2:14-17.)
Опозицията в цялото послание до Римляни е не между израилтяни и неизраилтяни, а между
обрязани (юдеи) и необрязани (езичници).
В Римляни 10-11 Павел опровергава доминиращия тогава възглед, че само племената на Юда
и Вениамин, общо наричани Юдеи, са избрания остатък от Израил. Вече многократно напомних
старозаветните пасажи за подивяването и опитомяването на отклонилите се израилтяни/
израилеви племена и пророчествата, че Израил пак ще се обедини и загубените овце ще се
завърнат.
За това говори и Павел в Римляни 11.
Там той използва метафората "присадени клони". Често се допуска грешката тя да се смята за
означаваща "неизраилтяните".
Както и при другите грешки в поганското четене на НЗ, и тази можем лесно да изобличим,
посочвайки СЗ-те източници на ползваните в НЗ символи, образи и типове.
Апостол Павел често ползва тези изразни средства пред "езичниците", на които бил изпратен
да проповядва. Затова те обикновено са трудни за разбиране от страна на тези читатели, които
не познават или тенденциозно пренебрегват "доктриналната" основа на Павел и апостолите:
Тора-та, Пророците и Писанията (общо наричани от по-късните поганци "Стария завет").
Бидейки роден в Тарс, на границата с елинския свят, и напълно запознат с историята на своя
народ, Павел е знаел пределно ясно кои са били много от езичниците, на които е проповядвал.
Това може да се види, например, в изказвания като Римляни 11:25-27:
"Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично
закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе ПЪЛНОТАТА НА НАРОДИТЕ.
И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще
отвърне нечестията от Якова (Израиля); И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете
им".
Павел употребява думите "плерома" (или "пълнота", "пълното число") и "етнос" ("народи",
"езичници"). Познаващия прекрасно СЗ Павел със сигурност познава и този значим стих, често
четен в синагогите:
"Но баща му (Яков) отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде
велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество
народи." (ивр. „мело ха'гойим", букв. ПЪЛНОТАТА НА НАРОДИТЕ/езичниците)
(Битие 48:19)
В Римляни 11 Павел контрастно сравнява клоните на дивата маслина (езичниците) с клоните на
естествената маслина (юдеите) в предишните глави. В античното еврейско съзнание
порочността и идолопоклонството винаги са оприличавани на уродство, дивота, бунтовност, с
които черти Северното царство (водено от Ефраим) било добре известно. Ефраим и/или
Израилевият дом често били наричани бунтовния дом или дивото магаре от Пророците.
Попадайки под чужд плен и в изгнание, този дом престава да бъде естествено маслиново
дърво, засадено и хранено от Всемогъщия, а е изтръгнато и наново засадено от Асирийската
империя, в чужди земи, превръщайки се в диво маслиново дърво.
Нека сравним със следните стихове, описващи състоянието и съдбата на Ефрем, респ.
Израилевия дом, или Йосифовия дом.
Осия 8:8-9
"Израил биде погълнат; Сега той е между народите като негоден съд. Защото възлязоха при
асирийците Като див и усамотен осел; Ефрем е наел любовници."
Езекиил 2:5-6
"И, послушали или непослушали, защото са бунтовен дом, пак те ще познаят, че е имало
пророк всред тях. И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш,
ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от
думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом."
Осия 14:6-8
"Клоновете му ще се разпространят; Славата му ще бъде като маслина, И благоуханието му
като Ливан. Които живеят под сянката му Изново ще се съживят като жито И ще процъфтят като
лоза; Дъхът му ще бъде като ливанско вино. Ефреме, какво имаш вече да се оплакваш от
идолите си? Аз го чух, и ще го пазя; Аз му съм като вечнозелена елха; От Мене е твоят плод."
Следващите стихове описват Юдовия дом като маслиново дърво, но е споменат и Израилевия
дом.
Еремия 11:16-17
"Йехова те нарече Маслина вечнозелена, красива доброплодна; Но с шум на силно вълнение
запали огън върху нея, И клоните й се строшиха. Защото Йехова на Силите, Който те е
насадил, изрече зло против тебе Поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом Си
избраха да извършат Като Ме разгневиха с каденето си на Ваала."
Ефрем е засяван в далечни страни и там той си спомня и се връща към Всемогъщия.
Захария 10:7-9
"Ефремците ще бъдат като силен мъж, И сърцето им ще се зарадва като от вино; Дори
чадата им ще видят това и ще се зарадват, Сърцето им ще се развесели в Йехова. Ще им
свирна и ще ги събера, Защото Аз ги изкупих; И ще се наплодят както се бяха наплодили.
И при все, че ги сея между племената, Те ще Ме помнят в далечни страни; И както те, тъй и
чадата им, ще живеят, и ще се върнат."
|