Несъмнено, това са смислени и важни въпроси, на които нямам нищо против да отговоря накратко; още повече, че задаваш въпросите си любезно и разумно, за което ти благодаря.
докъде ще стиднеш с рационалните си и философски търсения. Допускам, че с твоите методи ще станеш атеист, колкото и да не ти се иска или да не го очакваш сега.
Аз не бих нарекъл търсенията си философски, а по-скоро екзегетични или в по-широк смисъл - херменевтични. Интересува ме какво са се стремяли да "съобщят" човешките автори на юдео-християнските Писания и какво е разбирала античната аудитория, към която са адресирани те.
В тези си "търсения" аз изобщо не целя да намеря отговори на въпроси от типа: "съществува ли Бог (за мен)", "какъв е смисълът на живота (моят)", "има ли живот след смъртта (моята)", "защо има зло (около мен)" и пр.
Който чете Библията (или което и да е друго писание, прието от определена общност за свещено) с тези егоцентрични въпроси наум, ще намери и егоцентрични отговори, прибързано и пренебрегвайки автентичните социално-исторически условия и автентичната аудитория на тези Писания. Което пренебрегване и недоглеждане е още по-неоправдано от херменевтична гледна точка, ако вземем предвид изричното споменаване В САМИТЕ ПИСАНИЯ на тези истор. условия и на тази аудитория. Т.е. за целта няма нужда дори да се позовавам на извън-библейски източници като Йосиф Флавий и Филон Александрийски. Но ако все пак се позова на последните, изводите ми по отношение на оригиналните условия и аудитория на Писанията само могат да се препотвърдят.
Колкото до собствените ми светогледни възгледи, извън заниманията ми с Библията, те открай време са се свеждали до скептицизъм, агностицизъм и релативизъм, ala Хюм, Витгенщайн, Карнап, Попър, Дейвидсън, Рорти и пр. Последното нещо, с което бих се определил е "атеист"; ако го сторя, това би значело да извеждам като моя основна светогледна характеристика отрицание на възглед (в случая теизъм), позцията спрямо който изобщо не е централна в светогледната ми система.
защо си избрал презумпцията за истинността на Библията?
Защото, както казах, ме занимава въпросът за оригиналното послание и аудитория на еврейските Писания.
Нима е неоспорима по поетия от теб път на търсене на обосновки и нима би останала по-неоспорима от всяка друга свещена книга?! След като не е предназначена за теб, както сам си установил, защо в нея да е твоята истина? Няма ли още истини за откриване и разбиране?
Като релативист, смятам че истината е социално-езикова конструкция. За това приемам, че Писанието говори аболютни истини на тези, които религиозно и мирогледно "обслужва" - 12-те израилеви племена.
Това правило за "истинност" лесно може да се относе и до другите древни (свръх-)общности и техните свещени писания.
Както впрочем и към всички нерелигиозни текстове. За класическата елинска култура "Илияда" и "Одисея" представляват конституиращи текстове, като такива те са "истинни", те са действени, те се конструират териториално и етническо самосъзнание и мотивират поведения в материалния свят.
От гледна точка на херменевтиката, истината не е трябва да се разбира като пряко съответствие между изказване и онтологичен корелат. Между "това е тебешир" и наличието на онова видимо бяло късче под дъската. А по-скоро като устойчиво взаимоотношение между мрежа от изказвания (т.е. текст) и мрежа от социални поведения (т.е. история).
|