Имайки предвид смесената атинянска тълпа, пред която говори Павел, напрегнатата политическа ситуация тогава, както и изричните Божии обещания само към Израилтяните, е лесно да се забележат две тенденции в речта му:
1) тя е доста умерена и предпазлива в етническо и политическо отношение - целта на Павел не е да предизвика гнева на не-израилтянското болшинство;
2) въпреки предпазливостта и евфемизма си Павел успява да предаде благовестието в достатъчна яснота за тези сред смесената тълпа, на които Бог е дал духовни уши да я чуят, т.е. на изгубените овце от Израилевия дом.
Какво казва Павел пред смесената атинянска тълпа:
"(Бог е) направил от ЕДНА КРЪВ всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори НЕГОВ РОД СМЕ". И тъй, като сме БОЖИЙ РОД, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление. Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите."
(Деяния 17:26-31)
На всеки добре запознат с Писанията читател не би било трудно да разбере какво може да значат използваните от Павел изрази "една кръв" и "Божий род".
Павел визира непрекъсваемия родов произход на Израилтяните описан в Стария завет и проследен от Адам през Авраам, Исаак, Яков, 12-те племена и накрая Иисус Христос и Неговите овце в тогавашните последни времена. Фактът, че Павел говори за "една кръв" показва, че той описва само един човешки род, само едно потомство, което представлява същите онези Израилтяни, Божият народ, за които се говори навсякъде другаде в Писанията.
Освен това, споменатите "народи", "предназначени времена и предели", "цялото лице на земята" и т.н. са все фрази от Тора-та и Пророците, които фрази винаги се отнасят до израилтяните. Още повече, че изразите "съди вселената", "чрез Човека, Когото е определил", "възкресил от мъртвите" са също взети от СЗ-те пророчества, касаещи САМО Израил.
Няма екзегетично основание речта в Деяния 17 да се универсализира отвъд пророческите обещания и да се приема като адресирана и до не-израилтянски хора. Точно от същата книга "Деяния на апостолите" знаем, че е имало много израилтяни, живеещи в Атина и цяла Гърция по онова време. Павел е търсил и се е обръщал тъкмо към тази част от Израилевия остатък, който Бог обеща да събере изсред чуждите земи в последните дни. (вж. напр. Езекиил, глави 34-36)
Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 10.08.08 19:57.
|