Потомците на Авраам са оправдани в Месия Йешуа (Той е сърцето на Авраамовия безусловен завет). Белегът на Новия Завет е обрязването на сърцето, което води до покаяние, вяра, спасение, благодат и вършене на добри дела в Месия. Условният Моисеев завет представя вечните истини на Тората (Божиите учения и наставления) към Неговите хора, ангажирането с които донася благословение или проклятие (изпълнявщите са благословени, а неизпълняващите – прокълнати). В Новия Завет Законът на Йешуа е записан на сърцата на избраните от Духа (Рим. 4:13-16; 5:2; 10:10; 1 Петр. 1:19; 2 Кор. 5:21; Гал. 3:16,29; Тит 3:5; Евр. 10:38; 1 Йоан 1:9; Еф. 2:8; Як. 2:14; Вт. 28; Езек. 36:26; Ерем. 31:31-33; Евр. 10:16; Гал. 2:16; Йоан 5:46; 10:30; 14:2; 15:10).

Чрез второто и окончателно идване на Месия Йешуа се осъществи пълното обединение на маслиновото дърво на Израил – на двата клона – Ефрем и Юда – в единен, изкупен Израилев народ. Апостолите изведоха Ефрем от мрака и по техния пример събудиха Юда за Месията – и така подготвиха възвръщането на Йешуа на Земята и възстановяването на Израилевото Царство (Мат. 6:10; 12:25; 21:43; 24:43; Лука 22:29-30; Марк 13:34; Лука 22:29-30; 2 Лет. 11:4; Езек. 37:15-28; Ерем. 11:10,16; 2:18,21; Рим. 11:17,24; Еф. 2:11-22; Деян. 1:6).

Юдеите по времето на Месията и апостолите бяха разпознаваемите представители на потомството на Юда и „Израилеви чеда”; и че не-юдейските последователи на Месията, идващи от всички народи, бяха неразпознаваемите представители на потомството на Ефрем и „целия Израилев дом” (Бит. 48:19; Ос. 1-2; 5:3; Езек. 37:16; Ерем. 31:6-9; Бит. 15:2-5; 26:3; 28:4; Евр. 11:9; Ис. 56:3,6-8; Еф. 2:11-22). Юдеите са били опазени разпознаваеми като семе на патриарха Яков като заветен народ на YHVH, за да запазят Святите Му Тора (Закон), Празници и Шабат; спасението на юдеите чрез приемане на Месия Йешуа беше увенчаващият акт на избавлението на избраните и беше необходимо за възстановяването на Израилевото Царство. Също така, намерението на Отца беше чрез благодатта към ефремовите потомци, „дивия маслинов клон”, да събуди ревност у юдеите към взаимоотношенията им с Израилевия Бог (Бит. 48:19; Ис. 11:13; 37:31,32; Зах. 2:12; Езек. 37:15-28; Ос. 1:7; Рим. 10:19; 11:11,14; Мат. 23:39).

Не-юдейските последователи на Йешуа бяха предимно завръщащият се Ефрем, тези, които някога са били разпръснати сред езичниците като „ЛоАми/ НеНарод”, но бяха възстановени в Израилевата общност чрез завета им с Израилевия Месия; и че вече не бяха „езичници”, а изпълниха обещаното възстановяване на откъснатия Ефрем и пророчеството на Яков, че Ефрем ще стане „мело хагойим/ пълнотата на езичниците”. Като Ефрем, те бяха пазени в тайна дълго време и бяха използвани да потвърдят свидетелството за Йешуа, Месията на целия Израил. Тяхното събуждане, разпознаване и действане като Ефрем и обединяването им с Юда беше част от Божественото намерение за възстановяването на Израил за нейния Месия и за Царството на YHVH (Бит. 48:19; Ос. 1:9-10; 5:3; 8:8; Ам. 9:9; Йер. 31:18-19; Зах. 10:7; Рим. 9:24-26; 11:25-26; Еф. 2:11-22).

Вярващите в Йешуа не бяха предопределени да заменят Юда като Израил, а като Ефрем те бяха част от събранието на призованите (Еклисия) и в онези последни дни Отецът ги водеше към обединение с Юда; че Юда (вярващите юдеи, които щяха да приемат Месията) и Ефрем (вярващите не-юдейски последователи на Месията) накрая осъществиха намерението за двата Израилеви дома и заедно изпълниха пророчествата за единния, обединен, побеждаващ Израилев народ (Ер. 31:9; Рим. 8:29; Кол. 1:15,18; 2:12; Евр. 12:22-24; Лев. 23:2-36; Изх. 19:5; 1 Пет. 1:1; 2:9; Ер. 3:18; 23:6; Зах. 8:13; 12:1-5; Мат. 25:31-46; Изх. 12:48-49; Чис. 15:15-16; Ис. 56:3,6-8).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите