Големите неща следват от малките. Ако някой има малки пропуски в тълкуванията, но упорства в тях, с какво е по-добър от онзи, който има големи пропуски поради незаинтересованост и по този начин също упорства в тях? С какво е по-добър християнинът, който е изопачил смисъла дори само на един ред от Библията, но се е заинатил, че това е от Бога, от този, който изобщо не е отварял Библията, а се нарича християнин по традиция? Та нали изопачавайки дори едно изречение от Божието слово, се изопачава цялото слово, защото се нарушава целостта му? И нали Господ е казал, че НИЩО нечисто няма да влезе в Неговото царство? Тогава какво значение има в малкото ли искаме да наложим човешките си разсъждения или в голямото?

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."