|
|
| Тема |
 Време за съграждане |
|
| Автор |
БaйTopбaлaн (Експерт) |
|
| Публикувано | 22.09.06 17:12 |
|
|
|
Чета 1 Летописи. Началните глави. Правят впечатление многото имена, родословия и сякаш излишните /на пръв поглед/ подробности... По някое време очите ми се премрежват и всичките тези имена се сливат... Започвам да задавам на Бог (а и на себе си) следния въпрос: "Кое е ценно и назидателно тук - в тая безкрайна хронология?!"
И го намирам - изскочи пред очите ми изведнъж - а всъщност си е било винаги там, ама къде ли съм гледал аз?!
Една жена. В света на мъжете. Родена и израсла сред любими синове на баща си. Без глас или особени права. Не се знае колко внимание й е обръщал този баща, носещ в себе си традиционното мислене и култура.
Любимите синове, обаче, умират. По една много нелицеприятна причина - кандидатират се за крадци на добитък и собствениците ги убиват. Баща им толкова скърби, че нарича новородения си син с име, което завинаги да носи спомена за нещастието, станало в дома му.
А тази жена съгражда три града, един от които носи нейното име.
Не е важно как са я запомнили близките й или по какъв начин е получила шанса да построи тези градове. По- важното е, че миналото не е убило бъдещето.
Чета и размишлявам...
Едно момче. Последен роден в семейството. На официални семейни събирания той даже не присъства - пратили са го да пасе овцете. Братята му го презират. Баща му не му обръща много внимание.
А неговият Бог го помазва за цар на народа Си. И го нарича "човек по Моето сърце, за който ще съградя вечен и непоколебим дом".
И един млад мъж.
Заченат от неомъжена жена. Роден сред животните - в един обор. Емигрира заедно с цялото си семейство, защото е преследван от властите. Принуден да се засели извън родното си място. Цял живот слуша подмятания, хули, обиди... Обект на заговори, довели накрая до смъртта му - просто един от многото претенденти за Месия.
За хората той се провали.
Как го запомни Бог?
"Ти Си Мой Син - Аз днес Те родих." - това Му каза Бог в деня на възкресението Му.
Така нарича Той и всеки от нас, който дръзне да премине през смъртта за греха и света и да възкръсне чрез новорождението. Тогава
Бог и на тебе казва: "Ти си Мой син - Аз днес те родих. Поискай от Мен и Аз ще ти дам народите за твое наследство".
С всичко това бих искал да насърча вас и себе си, че Бог търси хора, които да съграждат. Хора, които са готови да се оставят в Неговата ръка, за да ги изцери, възстанови и изгради.
И да ги изпрати да правят същото:
Да съградят отдавна запустелите места.
Да издигнат досегашните развалини и
Да обновят пустите градове, опустошени от много поколения.
Всъщност Бог търси ТЕБ. А ти готов ли си?
Просто (но не прост) човек
| |
| |
| 
|
|
