И аз вярвам в тези неща и също не бих могъл да ги разбера напълно.
Прошката лекува огорчението. И това може да стане мигновено. Обаче навикът ни да се огорчаваме и пак да имаме нужда мигновено да се излекуваме чрез прошка се лекуав бавно и продължително. Защото това е страст, която се е сраснала с нашата природа. Не е част от нея, но е КАТО част от нея за нас. И Бог ни освобождава бавничко от нея в степента на нашата решимост да не я следваме. Точно тази решимост се изгражда бавно като взаимодейстивие между нашата воля и Божията воля.

Най-честият случай е когато прошката идва като завършек на едно усилие да си припомним Божията воля и да я последваме. Да, Бог лекува чрез нея за миг, обаче докато стигнем до нея се иска време.