|
Прочетох внимателно отговора ти. На практика ти не даваш доказателства от Писанието, които да потвърждават твърденията на Ван Тил, че Богът бил едновременно една личност и три личности. Твоите „доказателства“ са поредните човешки твърдения, само че този път не на Ван Тил, а твои (или поне казани в случая от теб).
Ето ги:
В отговор на:
И така Aux: Какъв Бог е този Бог на Библията? Личностен Бог. Той съществува във вечността; появата на човека беше в определен момент във времето. На Бога не Му е липсвало нищо, когато човекът не е съществувал. Той не е бил самотен, както някои езически митове за сътворението ни казват. Той не е бил самотен, защото е имал общение. Ние не се занимаваме с едно неделимо, изолирано същество; ние се занимаваме с Личности, които съставляват една Личност.
В Св. Писание не пише, че съставляват една личност (или поне не си посочил къде пише).
Аз не си спомням да съм твърдял, че е бил самотен, освен това, ако той е в „безвремие“ тогава на практика няма „бил“. Ако намекваш, че аз прокламирам „езически“ митове по-добре посочи къде, за да не излезеш виновен.
В отговор на:
Когато Бог обяви създаването на човечеството, Той каза: “Да направим човека по Нашия образ, по Нашата прилика: и нека владее. . .” (Битие 1:26а). Когато бунтовниците при Вавел започнаха са строят своята кула, паметник на тяхното единно световно правителство, Бог каза: “Елате, да слезем, и там да разбъркаме езика им, така че един друг да не разбират езика си” (Битие 11:7). “Елате,” каза Бог; и Те слязоха. Но Те слязоха като една Личност – една Личност, но повече от една Личност, в пълно общение.
Не пише, че те са слезли „като една Личност“, това го казваш ти. Ако просто имаш предвид, че са слезли в пълно единодушие, тогава предполагам, разбираш, че това не доказва, че Богът е едновременно една личност и три личности.
В отговор на:
Първата глава на Битие ни казва: “А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина беше върху бездната; и Божият Дух се движеше над водата” (Битие 1:2). Четем също за Адам и Ева: “И при вечерния ветрец чуха гласа на Господ Бог като ходеше в градината . . .” (Битие 3:8а). Но Бог е Дух (Йоана 4:24). Може ли Дух да ходи? Думите показват, че този Бог съществува в няколко Личности.
Пише, че вестоносците, които Богът праща на земята до различни хора, са служещи духове. Пише, че вестоносците, които са яли до шатрата на Авраам са ходели. От написаното в Св. Писания излиза, че дух може да ходи. От Писанието се вижда, че Божиите вестоносци (служещите духове) са несравнимо по-силни и славни от хората в сегашното им състояние, и няма нищо чудно в това един дух да може да ходи. Напротив би било чудно да не може.
Както виждам, ти намекваш, че Божият Дух не може да ходи. Осъзнаваш ли, че го обиждаш, като намекваш, че той, който ти е направил краката, за да можеш ти да ходиш, не може да ходи?
В отговор на:
Старият Завет не казва конкретно колко Личности съставляват Божеството. Новият Завет казва: Баща, Син и Святия Дух. Святият Дух остава в основата на Неговите взаимоотношения с хората. Христос каза на Своите ученици: “Това ви изговорих, докато още пребъдвам с вас. А Утешителят, Святият Дух, когото Баща Ми ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Йоана 14:26). Отново, Христос каза: “Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз; защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя” (Йоана 16:7). С други думи, Бог Отец ще изпрати Святия Дух, но Христос също ще Го изпрати. Святият Дух е изпълнител, който има особена роля в новозаветните времена. Той утешава Божиите хора през времето, в което Христос отсъствува.
Христос също каза: “А когато дойде оня, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, ще говори, и ще ви извести за бъдещите неща” (Йоана 16:13). Святият Дух ходатайствува пред Бога заради нас: “Така също и Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания” (Римляни 8:26). Той е скрит, но върши важна работа.
В Св. Писание няма такава постановка, за каквато пишеш: „Личности съставляват Божеството“. Поне не си показал място.
Чел съм тези неща, за които пишеш, но те не доказват, че Богът е едновременно една личност и три личности.
В отговор на:
Кой е най-важният от трите Личности? Това, което трябва да се каже от началото, е, че и тримата са еднакво важни, защото всички те имат едно и също естество. Те са, по думите на един християнски философ, взаимно съдържащи се. Това означава, че всеки от тях знае всички неща; че всеки от тях е напълно открит за другите; че имат едни и същи цели, упражняват една и съща власт и се уважават еднакво един друг. Те са равностойни, но не са тъждествени, защото се различават един от друг. Християните обикновено казват, че вярват в един Бог в три Личности, но езикът е недостатъчен тук.
Чувал съм какво казват различни хора, въпросът е, че в Св. Писание не пише такива неща. От друга страна езикът е достатъчен на Павел, пратеника, да говори за доста неща относно Бога. Мисля си все повече, че липсата по безрезервно приемане на Писанието, и съответно, на разбиране, е основната липса, а не толкова езика.
В отговор на:
Това, което знаем, е, че има един Бог: “Слушай, Израилю; Йеова нашият Бог е един Господ” (Второзаконие 6:4). Но в същото време, когато следователите разпитваха Исус относно Неговите претенции за божественост, Той потвърди Своята пълна божественост. “Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Помазаникът, Синът на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкият Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смърт” (Марка 14:6164). Юдейският Синедрион, върховният съд на юдеите по времето на Исус, знаеше точно какво Исус се опитваше да твърди за Себе Си и Той беше готов да го потвърди пред Синедриона. За другите неща Той мълчеше.
Разяснението на Павел, в 1доКор не е в противоречие с Втор 6:4, напротив, ясно го обяснява.
1Кор 8:5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, както има много богове, и господари много, но за нас има само един Бог, бащата, от когото е всичко, и ние за него, и един господар, Исус помазаника, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.
Ти нали не намекваш, че Павел отрича божествеността на Исус от Назарет?
В контекста на обяснението на НЗ следващото се разбира много добре.
Втор 6:4
Чуй Изрел, ГОСПОДАРЯТ (YHVH), нашият Бог, е един ГОСПОДАР!
В отговор на:
Отново и отново тези, които отхвърлят християнството, твърдят, че Исус е бил само човек, но не и напълно божествен. Или казват, че е бил почти божествен, или е станал божествен, но от самото начало не е бил напълно равен с Бащата. Това е вековната грешка на субординационизма. Тя се опитва да постави Христос под Бащата по отношение на Неговото същество, власт, слава или чест.
Не знам защо го казваш това, понеже лично аз не съм отричал божествеността на Исус от Назарет, нито неговата „човечност“. (Да не говорим, че никой в Писанието не говори за „християнство“. Там се говори за Бога, за неговото слово и за неговото учение. За християнство не се говори, нито за приемане на християнство, нито за отхвърляне.)
Според тебе защо единият е пратил другият на земята за въплъщението и спасението на греховното човечество? Въпрос на договорка ли е било, на жребий, на борба, или е по друга причина?
В подобен смисъл, защо единият е станал баща да другия, а другия му е станал син? Това по договорка и общо съгласие ли е било или по друга причина?
Или също, според тебе имало ли е някакъв проблем този, който сега е бащата да е станел сина, а този, който сега е сина да е станел бащата? Ако не, защо? Какъв точно е проблема според тебе?
В отговор на:
Но Христос не призна ли Своята подчиненост под Бога Баща? Не казваше ли непрекъснато, че върши работата на Баща Си? Когато се молеше в градината, нощта, в която беше хванат от властите, Той се молеше с тези думи: “Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не обаче каквото Аз искам, но каквото Ти” (Марка 14:36). Но Той също каза, “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Бащата” (Марка 13:31-32). Той потвърди вечността на Своите думи, но заяви Своето незнание за деня на съда. Какъв извод можем да си направим от всичко това?
Теолозите се борят с тези видими парадокси и най-доброто, което са постигнали, е това: Триединството е съставено от равнопоставени Личности, но от гледна точка на техните дейности по отношение на създанието те имат различни функции. Те са равни в естеството си във вечността, но подчинени по функции в историята. Бог изпрати Своя син да изкупи хората. Исус каза, “Аз съм пътя, истината и живота; никой не идва при Отца, освен чрез Мене” (Йоана 14:6). Но Той също каза: “Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Баща ми, който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоана 6:44). Има взаимност в целите, но разлика в историческото изпълнение на техните съответни задачи.
Може би трябва да допуснеш, че определяш тези неща като парадокси, понеже презумпциите ти не са правилни.
Предполагам, че осъзнаваш, че всъщност те не са никакви парадокси, съответно добре е да разберем, защо не са парадокси и кои от презумпциите са погрешни за да ни изглеждат нормалните и правилни Божии неща като парадокси.
В отговор на:
Нещо повече: Бог е едновременно един и много. Бог е Той и Бог е Те. Бог действува като една Личност, но Той е и три Личности. В самото естество на Бога имаме и индивидуализъм, и колективизъм (корпоративно същество). В самото Божие естество имаме теологичната основа за разрешаването на древния философски проблем, а именно, “проблемът за единия и многото.” Човекът в своята същност индивидуалистичен ли е или колективистичен? Библията ни казва правилния подход към този проблем: човекът, както Бога, е едновременно индивидуалистичен и колективистичен. Ние не смеем да наблягаме на едната страна и да изключваме другата
Не съм чел в Писанието да пише по подобен начин: „Бог е Те“. Можеш ли да посочиш място?
За единни хора понякога може да се каже, че действат като една личност, но това не значи, че всъщност са една личност.
Размислите ти за индивидуалистичността и колективистичността на човека не доказват, че Богът е едновременно една личност и три личности.
В отговор на:
От тази доктрина следват изключително много обществени приложения, но Aux с ограниченото си мислене, не само че не може да ги разбере, но освен това тръгва да пише глупости за Ван Тил, без дори да разбира и капка от това, за което ни пише Ван Тил.
И така Aux, недей да ръсиш мозък. Мисля, че доста трябва доста да попрочетеш преди да тръгнеш да пишеш за Ван Тил. А и сайта, който си ни препоръчал далеч не блести с християнска ортодоксалност.
От всякакви учения следват различни неща, но това не значи, че Богът е едновременно една личност и три личности.
Ако в нещата, които съм писал на онзи сайт има погрешни неща по отношение на Св. Писание аз бих ги поправил. Поне желанието ми е да се разпространява Божието слово, понеже само чрез господаря Исус има спасение от греха и смъртта.
Виждам, че не даваш никакви съществени отговори, но за сметка на това демонстрираш неподобаващо на ученик на Исус отношение (Напр, Павел, пратеникът на господаря, колкото и повече мъдрост и власт от тебе да е имал, не е казвал на някой: „недей да ръсиш мозък“. Имам предвид също и жаргона, който усилва подигравката). Всъщност ученик на Исус ли си?
Дори и да беше прав в твърденията си, и наистина да показваше със Св. Писание, че не съм прав като казвам, че твърдението, че Богът е едновременно една личност и три личности, е погрешно, то пак подобно отношение е чуждо на човек познаващ и признаващ Божията благодат в опрощението на греховете му.
Но когато ти дори нищо не доказваш тогава още повече какво да кажем...
.
Редактирано от aux на 16.03.06 00:36.
|
Re: Богът е едновременно една личност и три личности? [re: jeremia]
