И така Aux: Какъв Бог е този Бог на Библията? Личностен Бог. Той съществува във вечността; появата на човека беше в определен момент във времето. На Бога не Му е липсвало нищо, когато човекът не е съществувал. Той не е бил самотен, както някои езически митове за сътворението ни казват. Той не е бил самотен, защото е имал общение. Ние не се занимаваме с едно неделимо, изолирано същество; ние се занимаваме с Личности, които съставляват една Личност.

Когато Бог обяви създаването на човечеството, Той каза: “Да направим човека по Нашия образ, по Нашата прилика: и нека владее. . .” (Битие 1:26а). Когато бунтовниците при Вавел започнаха са строят своята кула, паметник на тяхното единно световно правителство, Бог каза: “Елате, да слезем, и там да разбъркаме езика им, така че един друг да не разбират езика си” (Битие 11:7). “Елате,” каза Бог; и Те слязоха. Но Те слязоха като една Личност – една Личност, но повече от една Личност, в пълно общение.

Първата глава на Битие ни казва: “А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина беше върху бездната; и Божият Дух се движеше над водата” (Битие 1:2). Четем също за Адам и Ева: “И при вечерния ветрец чуха гласа на Господ Бог като ходеше в градината . . .” (Битие 3:8а). Но Бог е Дух (Йоана 4:24). Може ли Дух да ходи? Думите показват, че този Бог съществува в няколко Личности.

Старият Завет не казва конкретно колко Личности съставляват Божеството. Новият Завет казва: Баща, Син и Святия Дух. Святият Дух остава в основата на Неговите взаимоотношения с хората. Христос каза на Своите ученици: “Това ви изговорих, докато още пребъдвам с вас. А Утешителят, Святият Дух, когото Баща Ми ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Йоана 14:26). Отново, Христос каза: “Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз; защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя” (Йоана 16:7). С други думи, Бог Отец ще изпрати Святия Дух, но Христос също ще Го изпрати. Святият Дух е изпълнител, който има особена роля в новозаветните времена. Той утешава Божиите хора през времето, в което Христос отсъствува.
Христос също каза: “А когато дойде оня, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, ще говори, и ще ви извести за бъдещите неща” (Йоана 16:13). Святият Дух ходатайствува пред Бога заради нас: “Така също и Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания” (Римляни 8:26). Той е скрит, но върши важна работа.

Кой е най-важният от трите Личности? Това, което трябва да се каже от началото, е, че и тримата са еднакво важни, защото всички те имат едно и също естество. Те са, по думите на един християнски философ, взаимно съдържащи се. Това означава, че всеки от тях знае всички неща; че всеки от тях е напълно открит за другите; че имат едни и същи цели, упражняват една и съща власт и се уважават еднакво един друг. Те са равностойни, но не са тъждествени, защото се различават един от друг. Християните обикновено казват, че вярват в един Бог в три Личности, но езикът е недостатъчен тук.

Това, което знаем, е, че има един Бог: “Слушай, Израилю; Йеова нашият Бог е един Господ” (Второзаконие 6:4). Но в същото време, когато следователите разпитваха Исус относно Неговите претенции за божественост, Той потвърди Своята пълна божественост. “Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Помазаникът, Синът на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкият Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смърт” (Марка 14:6164). Юдейският Синедрион, върховният съд на юдеите по времето на Исус, знаеше точно какво Исус се опитваше да твърди за Себе Си и Той беше готов да го потвърди пред Синедриона. За другите неща Той мълчеше.

Отново и отново тези, които отхвърлят християнството, твърдят, че Исус е бил само човек, но не и напълно божествен. Или казват, че е бил почти божествен, или е станал божествен, но от самото начало не е бил напълно равен с Бащата. Това е вековната грешка на субординационизма. Тя се опитва да постави Христос под Бащата по отношение на Неговото същество, власт, слава или чест.

Но Христос не призна ли Своята подчиненост под Бога Баща? Не казваше ли непрекъснато, че върши работата на Баща Си? Когато се молеше в градината, нощта, в която беше хванат от властите, Той се молеше с тези думи: “Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не обаче каквото Аз искам, но каквото Ти” (Марка 14:36). Но Той също каза, “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Бащата” (Марка 13:31-32). Той потвърди вечността на Своите думи, но заяви Своето незнание за деня на съда. Какъв извод можем да си направим от всичко това?

Теолозите се борят с тези видими парадокси и най-доброто, което са постигнали, е това: Триединството е съставено от равнопоставени Личности, но от гледна точка на техните дейности по отношение на създанието те имат различни функции. Те са равни в естеството си във вечността, но подчинени по функции в историята. Бог изпрати Своя син да изкупи хората. Исус каза, “Аз съм пътя, истината и живота; никой не идва при Отца, освен чрез Мене” (Йоана 14:6). Но Той също каза: “Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Баща ми, който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоана 6:44). Има взаимност в целите, но разлика в историческото изпълнение на техните съответни задачи.

Нещо повече: Бог е едновременно един и много. Бог е Той и Бог е Те. Бог действува като една Личност, но Той е и три Личности. В самото естество на Бога имаме и индивидуализъм, и колективизъм (корпоративно същество). В самото Божие естество имаме теологичната основа за разрешаването на древния философски проблем, а именно, “проблемът за единия и многото.” Човекът в своята същност индивидуалистичен ли е или колективистичен? Библията ни казва правилния подход към този проблем: човекът, както Бога, е едновременно индивидуалистичен и колективистичен. Ние не смеем да наблягаме на едната страна и да изключваме другата

От тази доктрина следват изключително много обществени приложения, но Aux с ограниченото си мислене, не само че не може да ги разбере, но освен това тръгва да пише глупости за Ван Тил, без дори да разбира и капка от това, за което ни пише Ван Тил.

И така Aux, недей да ръсиш мозък. Мисля, че доста трябва доста да попрочетеш преди да тръгнеш да пишеш за Ван Тил. А и сайта, който си ни препоръчал далеч не блести с християнска ортодоксалност.