Струва ми се, че има двусмислие в самата дума "блажен", "блаженство" в съвременния български език.

В Евангелието Спасителят казва - "Блажени плачещите" и пр категории хора - гонени, гладни и жадни за правда - които явно в момента не се наслаждават на душевен комфорт. Те са блажени - защото го,ляма е наградата им на небесата. Става дума за хора, чиято награда предстои, но са достойни да ги ублажаваме, да им подражаваме и пр.

В писаното от Пепи се подразбира, доколкото мога да усетя, блаженство още в сегашния живот - в смисъл оня мир в Светия Дух, душевен покой в съвестта и пр, който се дава на светиите, а и на нас грешните се открива, но само от време на време - за да знаем какво гоним, но и да не си мислим, че го заслужаваме. Постоянно блаженство в духа още тук и крайно безстрастие наистина са давани на отделни светии за откровение и на околните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите