Драги Пепи, блаженият човек, когото си описал, в православната традициа се нарича "юродив (ненормален, побъркан) заради Христа". Такива светци е имало и сигурно още има... Те са отхвърляли изцяло социалните норми и са живеели буквално според Божиите слова: "не се грижете...какво ще облечете и пр" а с необичайните си постъпки (ходели мръсни, изпокъсани, говорели грубо, понякога и сквернословели и пр) привличали гнева и презрението на хората, бой, подигравки и така се смирявали.

Ясно е обаче, че такъв духовен път е само за отделни хора. В клуба и в Православие има доста юродиви, но не знам дали са такива заради Христа?

Искам да ти кажа и защо темата ти някак засече в началото - защото именно смирението изисква да не разкриваме и да не обсъждаме много-много собствените си "постижения духовни" (доколкото изобщо имаме такива). Ако е да споделим нещо от светоотеческия опит - от книжките - да, но какво мога да знам аз от опит за блаженството освен че съм безкрайно далече от него? А дори да имам няккави мистични преживявания, не е добре човек да ги описва, защото не може да е сигурен в източника. Напр сълзи и душевна топлота (разнежване) по време на молитва може да идват от мног различни източници вкл и от блудната страст, ако не е очистена от душата. За светлина и разни видения да не говорим... Когато на довчерашен езичник, който още живее в гордост, самолюбие, осъждане, но се е начел на неподходящи за духовната му възраст книжки за Нетварната Светлина и пр възвишени неша - почнат да му святкат светлини и да вижда лъчи и да усеща вибрации... не е на добре работата. Мястото да разкриваме подобни неща и въпросите си около тях е при духовния наставник.

Иначе е много хубаво разказчето и отговаря на едно изречение на св Исаак Сириец (което е доста нестандартно): Който обича Бога, дори и да загине, и в ада ще се утешава с любовта си към Бога.

Е - как може да загине човек който люби Бога, и как любовта му ще си остане с него в ада...?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите